Отговорносттa на държавата пред частни субекти в светлината на Правото на Европейскя съюз
Автор Яна Добрева
СУ“Св.Климент Охридски“
Същността на принципа за отговорност на държавата за вреди, причинени на частни лица бива разкрит в решение на СЕС по делото Franchovich, което е емблематично в правната система на ЕС. Цитирайки чл.5 ДЕС, СЕС изяснява произхода на принципа за отговорност на държавата, който се състои в това, че „държавите-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на задълженията си по силата на общностното право.
Сред тях е и задължението да отстранят неправомерните последици от нарушение на общностното право“, а „принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на общностното право, за които носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договора.“ [4]. Същността на принципа се състои именно в задължението за обезпечаване на частните лица, които са субекти на ПЕС, от държавата членка, която е длъжна също така „да организира цялостно подходящата институционална гаранционна система.“ [4]. Нещо повече, правата на частните лица са защитени и в случай, че държавата членка не е приела в определения срок мерките за прилагане, изискани от директива, тъй като държавата „не може да противопостави на частноправните субекти собственото си неизпълнение на задължения, предвидени в директивата.“ [4]. От горните изводи и от чл. 268 във връзка с чл. 340 ДФЕС може да се направи заключението, че правото на защита на частните лица, в случай на вреди, за чиято отговорност е задължена държавата или ЕС, са с предимство и висока степен на защита, тъй като те биват защитавани и в случай на вреда от самите институции на ЕС: „Чрез дерогация от втората алинея, Европейската централна банка възстановява, в съответствие с основните принципи, общи за правото на държавите-членки, вредите, причинени от самата нея или от нейни служители при изпълнението на техните задължения.“ (чл.340 ДФЕС). Същността на принципа за отговорност на държавата за вреди, причинени на частни лица не разкрива докрай детайлите на разглеждания въпрос, заради което е необходимо да бъдат очертани границите на принципа, които произтичат от условията за ангажиране на отговорността на държавите членки. СЕС още в делото Franchovich - т.40, изяснява условията, необходими кумулативно за прилагане на разглеждания принцип:
1. Първото от тези условия е предписаният от директивата резултат да включва предоставянето на права на частноправните субекти.
2. Второто условие е да бъде възможно установяването на съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на директивата.
3. третото условие е съществуването на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от засегнатите лица.
Съдът на ЕС недвусмислено и ясно постановява, че „Тези условия са достатъчни, за да породят право на обезщетение в полза на частноправните субекти, което намира своето правно основание пряко в общностното право.“ [4]. С цел ограничаване на възможностите за заобикаляне на този принцип от държавите членки и пренебрегване необходимото ниво на защита на гражданите на ЕС, СЕС отбелязва, че „ изискванията за форма и условията по същество, предвидени в различните национални законодателства относно обезщетяването на вредите, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни съдебни производства и не следва да бъдат уредени така, че да правят практически невъзможно или прекомерно трудно получаването на обезщетение.“ [4]. Разсясняването на условията за ангажиране на отговорността биват разглеждани и в други дела на Съда на ЕС. Brasserie du Pêcheur, дело С-46/93, цитирайки многократно решението по делото Franchovich, разглежда още по-детайлно условията за прилагане на принципа за отговорност на държавата за вреди, причинени на частни лица.
От изключително значение за прилагането на разглеждания принцип е обхватът на отговорността, която държавата членка дължи на частните лица, които са били ощетени. Или иначе казано, в каква степен държавата членка е длъжна да обезщети засегнатите лица, при наличието на горепосочените условия. В делото Brasserie du Pêcheur, т.25, СЕС отбелязва, че „въпросът за наличието и обхвата на отговорността на дадена държава за вреди, произтичащи от неизпълнението на задълженията, за които тя носи отговорност по силата на общностното право, засягат тълкуването на Договора, което като такова попада в компетентността на Съда“ [3].
От друга страна е засегнат и въпросът за обхвата на отговорността от гледна точка на това в кои случаи се прилага принципът, където СЕС постановява в т.32 от Brasserie du Pêcheur, че „ този принцип се прилага във всеки случай, когато държава членка наруши правото на Общността, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението.“[3]. Тази част от решението на СЕС е от изключително значение за частните лица, тъй като въз основа на гореизложеното, е недвусмислени подчертано, че обхватът на отговорността е разширен така, че частните лица да могат да търсят защита във всички случаи на вреди, за които държавата носи отговорност спрямо тях. Нещо повече, „задължението за обезщетяване на вредите, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушение на общностното право, не може да бъде поставено в зависимост от вътрешните правни норми за разпределение на компетентността между конституционните власти.“ [3]. СЕС поставя наднационална защита на частните лица за вреди, по отношение на които държавата членка носи отговорност спрямо тях.
Това разрешение на СЕС кореспондира и с основните принципи на ЕС, където правото на Съюза има примат над националното законодателство. Както бе отбелзано по-горе, в решението по делото Brasserie du Pêcheur, СЕС дава разширително тълкуване на вече посочените условия за ангажиране на отговорността. Така например „що се отнася до второто условие, решаващият критерий, за да се приеме, че дадено нарушение на общностното право е достатъчно съществено, е този на явно и значително неспазване от държава членка, както и от общностна институция на границите, които са наложени на нейната свобода на преценка.“ [3]. От значение е в преценката на комтентната юрисдикция да се има предвид „степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните или общностните органи, умисълът или непредпазливостта при неизпълнението на задължението, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото, както и обстоятелството, че поведението на общностна институция може да е допринесло за бездействие, за приемане или за запазване на национални мерки или практики, които противоречат на общностното право.“. Недвусмислено според СЕС, явно несъществено е нарушението, когато то е продължило, независимо от постановено решение, което установява твърдяното неизпълнение на задължение; преюдициално запитване или по отношение на практика, която Съдът е усатновил трайно в конкретната област, от които е видно, че разглежданото поведение е явно нарушение. По отношение на третото условие ( за установяване на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от засегнатите лица.) тежестта на установяване връзката пада върху националните юрисдикции. (Brasserie du Pêcheur, т.56). И в това решение, както и по делото Franchovich, СЕС отново подчертава, че „Горепосочените три условия са необходими и достатъчни, за да възникне в полза на частноправните субекти право за получаване на обезщетение за вреди, без това да изключва възможността да се ангажира отговорността на държавата при по-малко ограничителни условия въз основа на националното право.“ [3].
Въпросът за принципа за отговорност на държавата за вреди, причинени на частни лица бива разглеждан и в Köbler, дело С-224/01 и Traghetti del Mediterraneo, С-176/03. Разгледаните въпроси в тези дела засягат в голяма степен и доразвиват постановленията на СЕС по отношение на делото Franchovich и делото Brasserie du Pêcheur. Новото, което СЕС изрично подчертава е, че „правото на Общността се противопоставя на националното законодателство, което изключва по принцип отговорността на държавата-членка за вреди причинени на частни субекти при нарушение на правото на Общността от съд, чиито решения не подлежат на обжалване, с основанието, че въпросното нарушение е свързано с тълкуването на правните норми или с оценката на фактите и доказателствата, направени от този правораздавателен орган. Правото на Общността се противопоставя също така на национално законодателство, което ограничава ангажирането на тази отговорност единствено до случаите на умисъл и сериозни нарушения от страна на съда, ако това ограничение води до изключване на ангажираността на засегнатата държава-членка в други случаи, когато е извършено явно пренебрегване на прилаганото право“ [6, т. 46].
Принципът за отговорност на държавата за вреди, причинени на частни лица е от изключителна важност, независимо от това, че спада към т.нар. допълващи принципи на прилагане на правото на ЕС. Необходимо е познаване на практиката на СЕС, който ясно и точно разкрива смисъла на този принцип в разгледаните дела. Фактическият състава, т.е. елементите, които са кумулативно необходимо за пораждане на действие и в крайна сметка за получаване на обезщетение от държавата членка, носеща отговорност за причинените вреди на частни лица, беше изяснен по-горе. Необходимо е също така и познаването на националното право по разглеждания въпрос с оглед на неговата важност и честа приложимост.
Редът за осъществяване на отговорността на държавата в рамките на разглеждания принцип е установен в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Конституцията на Република България също прогласява принципа за отговорност на държавата: „Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.“. ЗОДОВ е нормативно разгърнатата уредба на този принцип в рамките на Българската държава. Редът за предявяване на иск е уреден в чл.7 и следващите от ЗОДОВ. Искът за обезщетение се предявява пред съда по място на увреждането или по местожителство на увредения срещу държавните органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. (чл.7)
Особеност е прогласеното в чл.8 ЗОДОВ, а именно, че обезщетение за вреди, причинени при условията, уредени в закона, може да се търси по ЗОДОВ, а не по общия ред. Изключение от това правило е посочено в ал.2 на същия член: „ Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.“
Принципното положение, че държавата като суверен не може да бъде държан отговорен за своите постъпки и действия, а отговорността се носи от служебните лица, действащи от името на държавата и за нейна сметка, е закрепен в чл. 9:
(1) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините за изплатените обезщетения по чл. 1, ал. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда, Закона за държавния служител или в друг закон или указ.
(2) Длъжностните лица по чл. 2, ал. 1, органите по приходите и Агенцията за държавна финансова инспекция отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани и юридически лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер
Тъй като държавата е длъжна по силата на принципа за нейната отговорност за вреди, причинени на частни лица, но от друга страна не може да бъде държана отговорна като суверен, тя изпълнява първото си задължение и има право да търси отговорност от лицата, причинили вредите чрез регресивен иск срещу тях.
По отношение на въпроса за таксите и разноските по делото, отговор дават чл.9а и чл.10 от ЗОДОВ:
Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) (1) За делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет.
(2) Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително.
Чл. 10. (1) Делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.
(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Принципът за отговорност на държавата за вреди, причинени на частни лица е изключително важен като част от системата на принципите на правото на ЕС. Съдът на ЕС многократно разглежда този въпрос, поставен в контекста на различни дела, където частните лица търсят правата си, произтичащи от този принцип. Практиката на Съда на Съюза дава задълбочен поглед над въпроса, разкривайки същността на принципа, условията за ангажиране на отговорността и още редица уточнения. Държавите, страни по договорите на ЕС са длъжни да прилагат този принцип, като за тяхното неизпълнение, те биват държани отговорни. И тъй като хипотезата на принципа за отговорност на държавата е често разглеждана, необходимо е познание както на източниците на правото на Съюза от една страна, така и на нормативната уредба по разглеждания въпрос в рамките на националние законодателства от друга.
Източници:
1. Договор за Европейския Съюз
2. Договор за функционирането на Европейския съюз
3. Brasserie du Pêcheur, дело С-46/93
4. Franchovich, дело C-6 и 9/90
5. Köbler, дело С-224/01
6. Traghetti del Mediterraneo, С-176/03
7. ЗОДОВ (България)
8. Конституцията на Република България
Автор Яна Добрева
СУ“Св.Климент Охридски“
Същността на принципа за отговорност на държавата за вреди, причинени на частни лица бива разкрит в решение на СЕС по делото Franchovich, което е емблематично в правната система на ЕС. Цитирайки чл.5 ДЕС, СЕС изяснява произхода на принципа за отговорност на държавата, който се състои в това, че „държавите-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на задълженията си по силата на общностното право.
Сред тях е и задължението да отстранят неправомерните последици от нарушение на общностното право“, а „принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на общностното право, за които носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договора.“ [4]. Същността на принципа се състои именно в задължението за обезпечаване на частните лица, които са субекти на ПЕС, от държавата членка, която е длъжна също така „да организира цялостно подходящата институционална гаранционна система.“ [4]. Нещо повече, правата на частните лица са защитени и в случай, че държавата членка не е приела в определения срок мерките за прилагане, изискани от директива, тъй като държавата „не може да противопостави на частноправните субекти собственото си неизпълнение на задължения, предвидени в директивата.“ [4]. От горните изводи и от чл. 268 във връзка с чл. 340 ДФЕС може да се направи заключението, че правото на защита на частните лица, в случай на вреди, за чиято отговорност е задължена държавата или ЕС, са с предимство и висока степен на защита, тъй като те биват защитавани и в случай на вреда от самите институции на ЕС: „Чрез дерогация от втората алинея, Европейската централна банка възстановява, в съответствие с основните принципи, общи за правото на държавите-членки, вредите, причинени от самата нея или от нейни служители при изпълнението на техните задължения.“ (чл.340 ДФЕС). Същността на принципа за отговорност на държавата за вреди, причинени на частни лица не разкрива докрай детайлите на разглеждания въпрос, заради което е необходимо да бъдат очертани границите на принципа, които произтичат от условията за ангажиране на отговорността на държавите членки. СЕС още в делото Franchovich - т.40, изяснява условията, необходими кумулативно за прилагане на разглеждания принцип:
1. Първото от тези условия е предписаният от директивата резултат да включва предоставянето на права на частноправните субекти.
2. Второто условие е да бъде възможно установяването на съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на директивата.
3. третото условие е съществуването на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от засегнатите лица.
Съдът на ЕС недвусмислено и ясно постановява, че „Тези условия са достатъчни, за да породят право на обезщетение в полза на частноправните субекти, което намира своето правно основание пряко в общностното право.“ [4]. С цел ограничаване на възможностите за заобикаляне на този принцип от държавите членки и пренебрегване необходимото ниво на защита на гражданите на ЕС, СЕС отбелязва, че „ изискванията за форма и условията по същество, предвидени в различните национални законодателства относно обезщетяването на вредите, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни съдебни производства и не следва да бъдат уредени така, че да правят практически невъзможно или прекомерно трудно получаването на обезщетение.“ [4]. Разсясняването на условията за ангажиране на отговорността биват разглеждани и в други дела на Съда на ЕС. Brasserie du Pêcheur, дело С-46/93, цитирайки многократно решението по делото Franchovich, разглежда още по-детайлно условията за прилагане на принципа за отговорност на държавата за вреди, причинени на частни лица.
От изключително значение за прилагането на разглеждания принцип е обхватът на отговорността, която държавата членка дължи на частните лица, които са били ощетени. Или иначе казано, в каква степен държавата членка е длъжна да обезщети засегнатите лица, при наличието на горепосочените условия. В делото Brasserie du Pêcheur, т.25, СЕС отбелязва, че „въпросът за наличието и обхвата на отговорността на дадена държава за вреди, произтичащи от неизпълнението на задълженията, за които тя носи отговорност по силата на общностното право, засягат тълкуването на Договора, което като такова попада в компетентността на Съда“ [3].
От друга страна е засегнат и въпросът за обхвата на отговорността от гледна точка на това в кои случаи се прилага принципът, където СЕС постановява в т.32 от Brasserie du Pêcheur, че „ този принцип се прилага във всеки случай, когато държава членка наруши правото на Общността, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението.“[3]. Тази част от решението на СЕС е от изключително значение за частните лица, тъй като въз основа на гореизложеното, е недвусмислени подчертано, че обхватът на отговорността е разширен така, че частните лица да могат да търсят защита във всички случаи на вреди, за които държавата носи отговорност спрямо тях. Нещо повече, „задължението за обезщетяване на вредите, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушение на общностното право, не може да бъде поставено в зависимост от вътрешните правни норми за разпределение на компетентността между конституционните власти.“ [3]. СЕС поставя наднационална защита на частните лица за вреди, по отношение на които държавата членка носи отговорност спрямо тях.
Това разрешение на СЕС кореспондира и с основните принципи на ЕС, където правото на Съюза има примат над националното законодателство. Както бе отбелзано по-горе, в решението по делото Brasserie du Pêcheur, СЕС дава разширително тълкуване на вече посочените условия за ангажиране на отговорността. Така например „що се отнася до второто условие, решаващият критерий, за да се приеме, че дадено нарушение на общностното право е достатъчно съществено, е този на явно и значително неспазване от държава членка, както и от общностна институция на границите, които са наложени на нейната свобода на преценка.“ [3]. От значение е в преценката на комтентната юрисдикция да се има предвид „степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните или общностните органи, умисълът или непредпазливостта при неизпълнението на задължението, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото, както и обстоятелството, че поведението на общностна институция може да е допринесло за бездействие, за приемане или за запазване на национални мерки или практики, които противоречат на общностното право.“. Недвусмислено според СЕС, явно несъществено е нарушението, когато то е продължило, независимо от постановено решение, което установява твърдяното неизпълнение на задължение; преюдициално запитване или по отношение на практика, която Съдът е усатновил трайно в конкретната област, от които е видно, че разглежданото поведение е явно нарушение. По отношение на третото условие ( за установяване на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от засегнатите лица.) тежестта на установяване връзката пада върху националните юрисдикции. (Brasserie du Pêcheur, т.56). И в това решение, както и по делото Franchovich, СЕС отново подчертава, че „Горепосочените три условия са необходими и достатъчни, за да възникне в полза на частноправните субекти право за получаване на обезщетение за вреди, без това да изключва възможността да се ангажира отговорността на държавата при по-малко ограничителни условия въз основа на националното право.“ [3].
Въпросът за принципа за отговорност на държавата за вреди, причинени на частни лица бива разглеждан и в Köbler, дело С-224/01 и Traghetti del Mediterraneo, С-176/03. Разгледаните въпроси в тези дела засягат в голяма степен и доразвиват постановленията на СЕС по отношение на делото Franchovich и делото Brasserie du Pêcheur. Новото, което СЕС изрично подчертава е, че „правото на Общността се противопоставя на националното законодателство, което изключва по принцип отговорността на държавата-членка за вреди причинени на частни субекти при нарушение на правото на Общността от съд, чиито решения не подлежат на обжалване, с основанието, че въпросното нарушение е свързано с тълкуването на правните норми или с оценката на фактите и доказателствата, направени от този правораздавателен орган. Правото на Общността се противопоставя също така на национално законодателство, което ограничава ангажирането на тази отговорност единствено до случаите на умисъл и сериозни нарушения от страна на съда, ако това ограничение води до изключване на ангажираността на засегнатата държава-членка в други случаи, когато е извършено явно пренебрегване на прилаганото право“ [6, т. 46].
Принципът за отговорност на държавата за вреди, причинени на частни лица е от изключителна важност, независимо от това, че спада към т.нар. допълващи принципи на прилагане на правото на ЕС. Необходимо е познаване на практиката на СЕС, който ясно и точно разкрива смисъла на този принцип в разгледаните дела. Фактическият състава, т.е. елементите, които са кумулативно необходимо за пораждане на действие и в крайна сметка за получаване на обезщетение от държавата членка, носеща отговорност за причинените вреди на частни лица, беше изяснен по-горе. Необходимо е също така и познаването на националното право по разглеждания въпрос с оглед на неговата важност и честа приложимост.
Редът за осъществяване на отговорността на държавата в рамките на разглеждания принцип е установен в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Конституцията на Република България също прогласява принципа за отговорност на държавата: „Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.“. ЗОДОВ е нормативно разгърнатата уредба на този принцип в рамките на Българската държава. Редът за предявяване на иск е уреден в чл.7 и следващите от ЗОДОВ. Искът за обезщетение се предявява пред съда по място на увреждането или по местожителство на увредения срещу държавните органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. (чл.7)
Особеност е прогласеното в чл.8 ЗОДОВ, а именно, че обезщетение за вреди, причинени при условията, уредени в закона, може да се търси по ЗОДОВ, а не по общия ред. Изключение от това правило е посочено в ал.2 на същия член: „ Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.“
Принципното положение, че държавата като суверен не може да бъде държан отговорен за своите постъпки и действия, а отговорността се носи от служебните лица, действащи от името на държавата и за нейна сметка, е закрепен в чл. 9:
(1) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините за изплатените обезщетения по чл. 1, ал. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда, Закона за държавния служител или в друг закон или указ.
(2) Длъжностните лица по чл. 2, ал. 1, органите по приходите и Агенцията за държавна финансова инспекция отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани и юридически лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер
Тъй като държавата е длъжна по силата на принципа за нейната отговорност за вреди, причинени на частни лица, но от друга страна не може да бъде държана отговорна като суверен, тя изпълнява първото си задължение и има право да търси отговорност от лицата, причинили вредите чрез регресивен иск срещу тях.
По отношение на въпроса за таксите и разноските по делото, отговор дават чл.9а и чл.10 от ЗОДОВ:
Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) (1) За делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет.
(2) Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително.
Чл. 10. (1) Делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.
(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Принципът за отговорност на държавата за вреди, причинени на частни лица е изключително важен като част от системата на принципите на правото на ЕС. Съдът на ЕС многократно разглежда този въпрос, поставен в контекста на различни дела, където частните лица търсят правата си, произтичащи от този принцип. Практиката на Съда на Съюза дава задълбочен поглед над въпроса, разкривайки същността на принципа, условията за ангажиране на отговорността и още редица уточнения. Държавите, страни по договорите на ЕС са длъжни да прилагат този принцип, като за тяхното неизпълнение, те биват държани отговорни. И тъй като хипотезата на принципа за отговорност на държавата е често разглеждана, необходимо е познание както на източниците на правото на Съюза от една страна, така и на нормативната уредба по разглеждания въпрос в рамките на националние законодателства от друга.
Източници:
1. Договор за Европейския Съюз
2. Договор за функционирането на Европейския съюз
3. Brasserie du Pêcheur, дело С-46/93
4. Franchovich, дело C-6 и 9/90
5. Köbler, дело С-224/01
6. Traghetti del Mediterraneo, С-176/03
7. ЗОДОВ (България)
8. Конституцията на Република България
