Някои спорни въпроси по приложението на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
Автор Яна Добрева
СУ “ Св.Климент Охридски“
Приложението на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е широко, поради честата приложимост в практиката на предварителния договор, визиран в чл. 19 ЗЗД. По своята същност предварителният договор е съглашение между две страни, с което същите се уговарят да сключат един „окончателен” договор, който по характера си обикновено е възмезден и двустранен, но към момента на сключване на предварителния договор страните още не са в готовност да изпълнят напълно насрещните си престации.
Предварителният договор е вид гаранция, че за в бъдеще между страните ще бъде сключен окончателен договор, в противен случай предварителният договор може да бъде обявен за окончателен от съда, въпреки волята на неизправната страна. Въз основа на предварителен договор изправната страна би могла да получи и обезщетение от непрестиралия поради неизпълнение на поето договорно задължение и причинени вреди в следствие на неизпълнението.
Изправната страна е въоръжена с иска по чл.19, ал. 3 от ЗЗД, като с предявяването му може да иска от съда да обяви предварителния договор за окончателен при настъпване на съответните уговорени условия, въпреки които неизправната страна бездейства и по този начин препятства сключването на окончателен договор.
Приложното поле на предварителния договор е както в гражданското право, така и в търговското право между равнопоставени субекти.
Интерес представлява въпросът за приложението на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД в отношенията между търговци, което е и предмет на настоящата статия. По-конкретно се търси отговор на въпроса дали е допустим иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, когато не е обективирано решение на едноличния собственик на капитала в ЕТД.
Съдебната практика по този въпрос е откровено противоречива и следва да бъде изследвана.
В определение № 430, С. 03.06.2011 г. на ВКС е поставен въпросът за допустимостта на иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД по предварителен договор, за който не е обективирано решение на едноличния собственик на капитала (чл.137 <-> чл.147 ТЗ). По съществото си това е един процесуалноправен въпрос, поставящ проблема за абстрактната възможност за предявяване на конститутивен иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. При неговото разрешаване, видно от определението на ВКС, не е от основополагащо значение решението на едноличния собственик на капитала. Съдът недвусмислено приема, че иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД би могъл да бъде разгледан, като споменатото по-горе решение на едноличния собственик на капитала може да бъде дадено в последващ момент. Определението обаче не отговаря на материалноправния въпрос дали това решение е от основополагаща важност за обявяването на предварителния договор за окончателен, или по какъв начин се отразява то не на допустимостта на иска, а на неговата основателност. В тази насока практиката на ВКС е противоречива.
В решение №67, С., 09.07.2012 г.
съдът приема, че липсата на решение на ОС на ЕООД не води до недействителност на предварителния договор. Тоест упоменатото решение не е елемент от фактическия състав на действителността на предварителния договор. Но за да бъде проведен успешно искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД това решение е задължителен елемент.
В разглежданото съдебно решение обещател по предварителния договор е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, което означава, че единствен съдружник е собственикът на капитала. Разбира се, възможно е едноличното търговско дружество да бъде представлявано от управител, който да е лице различно от собственика на капитала. Дори при тази по-рядка хипотеза действие има ал. 2 на чл. 22 ТЗ, според която „Прокуристът няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца освен ако е специално упълномощен”. Дори при нарушаване на тази разпоредба прокуристът ще отговаря във вътрешните си отношения с управителя, но „навън” сделката е действителна.
Логично е, когато едноличният собственик на капитала изпълнява функциите на Общо събрание в търговското дружество, да не изискваме от него решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ. Поради последното и липсата на решение не води до недействителност на сключения предварителен договор. Тази теза се подкрепя и в разглежданото съдебно решение. По-нататък ВКС застъпва становището, че „за да бъде обаче успешно проведен конститутивният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, към момента на постановяване на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, за разпореждането с недвижимия имот следва да е налице надлежно решение на собственика на капитала, упражняващ правомощието на общо събрание„. Това е така, тъй като общото събрание, в лицето на едноличният собственик на капитала, трябва да даде необходимото съгласие чрез волеизявление, тъй като тези въпроси са от неговата изрична компетентност. Поради това ВКС приема, че „при едноличното ТД функциите на общото събрание се осъществяват от едноличния собственик на капитала, като последният сам решава всички въпроси от компетентността на ОС – чл.147, ал.2, вр. с чл.137, ал.1 ТЗ. За да са валидни решенията на едноличния собственик, те следва да бъдат обективирани в писмен протокол.”
В по-старата си практика (решение № 370, гр. София, 22.12.2011 г.) ВКС разкрива своята способност същностно вътрешно да си противоречи, категорично обявявайки, че за успешното провеждане на конститутивния иск не е небходимо решението на ОС на ЕООД: „Липсата на протокол не представлява пречка договорът да бъде обявен за окончателен по съдебен ред ,тъй като с подписването на предварителния договор от едноличния собственик е осъществено представителство и е изразено съгласие да бъде поето задължение за едноличното дружество.”
Видно от практиката на ВКС е, че не може да бъде даден еднозначен отговор на въпроса дали протоколът е част от същественото съдържание на договора или не. В зависимост от съдебния състав, който разглежда касационното дело, отговорът на поставения въпрос е различен.
В крайна сметка е важно да се отбележи, че дори при хипотеза, при която предварителният договор е сключен от управител, различен от едноличния собственик на капитала и между тях има несъгласие, това няма отношение към третите страни и предварителният договор би следвало да е действителен.
Позовавайки се на научната доктрина пък, в своя труд „Предварителния договор” Нейко Славов твърди, че последващото релевиране на липсата на решение на ОС на ЕООД сериозно застрашава правната сигурност, доколкото то успешно би могло да бъде сравнено с аналогична ситуация при физически лица. Последващият отказ от сключен между физически лица предварителен договор е неоснователен и правно невъзможен. Правилата на елементарната правна логика налагат подобно третиране на въпроса и при предварителни договори, сключени от юридически лица. Липсата на изрично съгласие следва да се разглежда като въпрос, ситуиран във вътрешните отношения между органите на едно юридическо лице и не би било разумно да рефлектира във правоотношенията с трети лица.
Отговорът на поставения въпрос следва да се изясни в светлината на принципите на представителството, на търговското право, както и на някои нови положения в задължителната практика на ВКС.
Преди всичко доброволното представителство представлява хипотеза, при която едно лице, наречено представител, в определени правоотношения действа от името на друго лице, наричано представляван. За правния мир в съответните правоотношения сякаш действа самото представлявано лице. Представителната власт като непритезателно право обаче е поставена в определени граници. При това положение в случаите, в които се извършват действия вън от обхвата на представителната власт е налице хипотезата на висяща недействителност на сделката. При нея сделката може да бъде ратифицирана, от което следва, че тя поначало не поражда действие за представлявания. Тоест в отношенията между частноправните субекти на плоскостта на гражданското право сключването на предварителен договор без представителна власт е недействително, което на свой ред обуславя и невъзможността за обявяването на такъв договор за окончателен, поради факта, че не може нищото да се превърне в нещо.
Това обстоятелство е предвидено с оглед факта, че сключването на определени сделки за нетърговците има инцидентен, в накои случаи съдбовен характер. Не би била оправдана липсата на такова правило, доклкото то би довело до сериозно ощетяване на имуществото на едно лице. Коренно различно е положението в търговското право. Търговците са лица, които по занятие извършват определени сделки с цел печалба. За разлика от физическото лице-нетърговец, субектът на търговското право извършва десетки, стотици подобни сделки, поради което те за търговеца нямат значението, което имат за нетърговеца. Търговският оборот е много по-динамичен и възприемането на правило, подобно на уреденото в чл. 42 ЗЗД би довело до икономически неприемливи резулати. Разбира се, налице са хипотези, в които изрично е предвидена недопустимост на съответните действия. Така съгласно чл. 22, ал. 2, изр. трето и чл. 26, ал. 2, изр. второ ТЗ предвиждат, че липсата на специално пълномощно води до възможността за противопоставяне. Но тези разпоредби представляват изключения и не бива да се тълкуват разширително.
В материята на едноличното дружество, което по закон може да бъде ООД и АД, прави впечатление, че ограничени за разпореждането с недвижими вещи е предвидено в чл. 137, ал. 1, т. 7. При АД аналогична разпоредба въобще липсва, поради което се счита, че вземането на такова решение е въпрос на оперативна преценка на управляващия орган, бил той УС или СД. В тази връзка поставеният въпрос с оглед ЕАД въобще не бива да поражда съмнение. Разпореждането с недвижим имот без решение на едноличния собственик на капитала е действително. Per argumentum a fortiori действителен е предварителният договор и няма пречка за уважаването на потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
По отношение на ЕООД съмненията се разсеяха с приемането на ТР 3/2013 ОСГТК ВКС, според което „Сключването на предварителен договор не съставлява действие на придобиване или отчуждаване по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, но доколкото всяка от страните има право да иска обявяването му за окончателен, следва да се приеме, че липсата на решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, не опорочава предварителния договор и не е пречка за обявяването му за окончателен. Органният представител е изявил съгласието на ООД за поемане на задължението със сключване на предварителния договор. Решението на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е условие, без което договорът да не може да бъде обявен за окончателен, не е елемент от фактическия състав на сделката, който заедно с волеизявлението, да доведе до желаното правно действие. Нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга правото на представляващия да изразява воля, липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т.7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешно - организационен характер не съставляват липса на съгласие и имат правно значение само в отношенията между дружеството и управителя”.
С оглед на това обявяването на предварителния договор за прехвърляне на недвижим имот за окончателен, когато първият е сключен без решение на едноличния собственик на капитала е допустимо.
Автор Яна Добрева
СУ “ Св.Климент Охридски“
Приложението на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е широко, поради честата приложимост в практиката на предварителния договор, визиран в чл. 19 ЗЗД. По своята същност предварителният договор е съглашение между две страни, с което същите се уговарят да сключат един „окончателен” договор, който по характера си обикновено е възмезден и двустранен, но към момента на сключване на предварителния договор страните още не са в готовност да изпълнят напълно насрещните си престации.
Предварителният договор е вид гаранция, че за в бъдеще между страните ще бъде сключен окончателен договор, в противен случай предварителният договор може да бъде обявен за окончателен от съда, въпреки волята на неизправната страна. Въз основа на предварителен договор изправната страна би могла да получи и обезщетение от непрестиралия поради неизпълнение на поето договорно задължение и причинени вреди в следствие на неизпълнението.
Изправната страна е въоръжена с иска по чл.19, ал. 3 от ЗЗД, като с предявяването му може да иска от съда да обяви предварителния договор за окончателен при настъпване на съответните уговорени условия, въпреки които неизправната страна бездейства и по този начин препятства сключването на окончателен договор.
Приложното поле на предварителния договор е както в гражданското право, така и в търговското право между равнопоставени субекти.
Интерес представлява въпросът за приложението на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД в отношенията между търговци, което е и предмет на настоящата статия. По-конкретно се търси отговор на въпроса дали е допустим иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, когато не е обективирано решение на едноличния собственик на капитала в ЕТД.
Съдебната практика по този въпрос е откровено противоречива и следва да бъде изследвана.
В определение № 430, С. 03.06.2011 г. на ВКС е поставен въпросът за допустимостта на иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД по предварителен договор, за който не е обективирано решение на едноличния собственик на капитала (чл.137 <-> чл.147 ТЗ). По съществото си това е един процесуалноправен въпрос, поставящ проблема за абстрактната възможност за предявяване на конститутивен иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. При неговото разрешаване, видно от определението на ВКС, не е от основополагащо значение решението на едноличния собственик на капитала. Съдът недвусмислено приема, че иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД би могъл да бъде разгледан, като споменатото по-горе решение на едноличния собственик на капитала може да бъде дадено в последващ момент. Определението обаче не отговаря на материалноправния въпрос дали това решение е от основополагаща важност за обявяването на предварителния договор за окончателен, или по какъв начин се отразява то не на допустимостта на иска, а на неговата основателност. В тази насока практиката на ВКС е противоречива.
В решение №67, С., 09.07.2012 г.
съдът приема, че липсата на решение на ОС на ЕООД не води до недействителност на предварителния договор. Тоест упоменатото решение не е елемент от фактическия състав на действителността на предварителния договор. Но за да бъде проведен успешно искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД това решение е задължителен елемент.
В разглежданото съдебно решение обещател по предварителния договор е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, което означава, че единствен съдружник е собственикът на капитала. Разбира се, възможно е едноличното търговско дружество да бъде представлявано от управител, който да е лице различно от собственика на капитала. Дори при тази по-рядка хипотеза действие има ал. 2 на чл. 22 ТЗ, според която „Прокуристът няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца освен ако е специално упълномощен”. Дори при нарушаване на тази разпоредба прокуристът ще отговаря във вътрешните си отношения с управителя, но „навън” сделката е действителна.
Логично е, когато едноличният собственик на капитала изпълнява функциите на Общо събрание в търговското дружество, да не изискваме от него решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ. Поради последното и липсата на решение не води до недействителност на сключения предварителен договор. Тази теза се подкрепя и в разглежданото съдебно решение. По-нататък ВКС застъпва становището, че „за да бъде обаче успешно проведен конститутивният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, към момента на постановяване на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, за разпореждането с недвижимия имот следва да е налице надлежно решение на собственика на капитала, упражняващ правомощието на общо събрание„. Това е така, тъй като общото събрание, в лицето на едноличният собственик на капитала, трябва да даде необходимото съгласие чрез волеизявление, тъй като тези въпроси са от неговата изрична компетентност. Поради това ВКС приема, че „при едноличното ТД функциите на общото събрание се осъществяват от едноличния собственик на капитала, като последният сам решава всички въпроси от компетентността на ОС – чл.147, ал.2, вр. с чл.137, ал.1 ТЗ. За да са валидни решенията на едноличния собственик, те следва да бъдат обективирани в писмен протокол.”
В по-старата си практика (решение № 370, гр. София, 22.12.2011 г.) ВКС разкрива своята способност същностно вътрешно да си противоречи, категорично обявявайки, че за успешното провеждане на конститутивния иск не е небходимо решението на ОС на ЕООД: „Липсата на протокол не представлява пречка договорът да бъде обявен за окончателен по съдебен ред ,тъй като с подписването на предварителния договор от едноличния собственик е осъществено представителство и е изразено съгласие да бъде поето задължение за едноличното дружество.”
Видно от практиката на ВКС е, че не може да бъде даден еднозначен отговор на въпроса дали протоколът е част от същественото съдържание на договора или не. В зависимост от съдебния състав, който разглежда касационното дело, отговорът на поставения въпрос е различен.
В крайна сметка е важно да се отбележи, че дори при хипотеза, при която предварителният договор е сключен от управител, различен от едноличния собственик на капитала и между тях има несъгласие, това няма отношение към третите страни и предварителният договор би следвало да е действителен.
Позовавайки се на научната доктрина пък, в своя труд „Предварителния договор” Нейко Славов твърди, че последващото релевиране на липсата на решение на ОС на ЕООД сериозно застрашава правната сигурност, доколкото то успешно би могло да бъде сравнено с аналогична ситуация при физически лица. Последващият отказ от сключен между физически лица предварителен договор е неоснователен и правно невъзможен. Правилата на елементарната правна логика налагат подобно третиране на въпроса и при предварителни договори, сключени от юридически лица. Липсата на изрично съгласие следва да се разглежда като въпрос, ситуиран във вътрешните отношения между органите на едно юридическо лице и не би било разумно да рефлектира във правоотношенията с трети лица.
Отговорът на поставения въпрос следва да се изясни в светлината на принципите на представителството, на търговското право, както и на някои нови положения в задължителната практика на ВКС.
Преди всичко доброволното представителство представлява хипотеза, при която едно лице, наречено представител, в определени правоотношения действа от името на друго лице, наричано представляван. За правния мир в съответните правоотношения сякаш действа самото представлявано лице. Представителната власт като непритезателно право обаче е поставена в определени граници. При това положение в случаите, в които се извършват действия вън от обхвата на представителната власт е налице хипотезата на висяща недействителност на сделката. При нея сделката може да бъде ратифицирана, от което следва, че тя поначало не поражда действие за представлявания. Тоест в отношенията между частноправните субекти на плоскостта на гражданското право сключването на предварителен договор без представителна власт е недействително, което на свой ред обуславя и невъзможността за обявяването на такъв договор за окончателен, поради факта, че не може нищото да се превърне в нещо.
Това обстоятелство е предвидено с оглед факта, че сключването на определени сделки за нетърговците има инцидентен, в накои случаи съдбовен характер. Не би била оправдана липсата на такова правило, доклкото то би довело до сериозно ощетяване на имуществото на едно лице. Коренно различно е положението в търговското право. Търговците са лица, които по занятие извършват определени сделки с цел печалба. За разлика от физическото лице-нетърговец, субектът на търговското право извършва десетки, стотици подобни сделки, поради което те за търговеца нямат значението, което имат за нетърговеца. Търговският оборот е много по-динамичен и възприемането на правило, подобно на уреденото в чл. 42 ЗЗД би довело до икономически неприемливи резулати. Разбира се, налице са хипотези, в които изрично е предвидена недопустимост на съответните действия. Така съгласно чл. 22, ал. 2, изр. трето и чл. 26, ал. 2, изр. второ ТЗ предвиждат, че липсата на специално пълномощно води до възможността за противопоставяне. Но тези разпоредби представляват изключения и не бива да се тълкуват разширително.
В материята на едноличното дружество, което по закон може да бъде ООД и АД, прави впечатление, че ограничени за разпореждането с недвижими вещи е предвидено в чл. 137, ал. 1, т. 7. При АД аналогична разпоредба въобще липсва, поради което се счита, че вземането на такова решение е въпрос на оперативна преценка на управляващия орган, бил той УС или СД. В тази връзка поставеният въпрос с оглед ЕАД въобще не бива да поражда съмнение. Разпореждането с недвижим имот без решение на едноличния собственик на капитала е действително. Per argumentum a fortiori действителен е предварителният договор и няма пречка за уважаването на потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
По отношение на ЕООД съмненията се разсеяха с приемането на ТР 3/2013 ОСГТК ВКС, според което „Сключването на предварителен договор не съставлява действие на придобиване или отчуждаване по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, но доколкото всяка от страните има право да иска обявяването му за окончателен, следва да се приеме, че липсата на решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, не опорочава предварителния договор и не е пречка за обявяването му за окончателен. Органният представител е изявил съгласието на ООД за поемане на задължението със сключване на предварителния договор. Решението на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е условие, без което договорът да не може да бъде обявен за окончателен, не е елемент от фактическия състав на сделката, който заедно с волеизявлението, да доведе до желаното правно действие. Нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга правото на представляващия да изразява воля, липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т.7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешно - организационен характер не съставляват липса на съгласие и имат правно значение само в отношенията между дружеството и управителя”.
С оглед на това обявяването на предварителния договор за прехвърляне на недвижим имот за окончателен, когато първият е сключен без решение на едноличния собственик на капитала е допустимо.
