Облекчаване положението на длъжника в изпълнителния процес
автор Николай Павлевчев
СУ „Св. Климент Охридски“
Облигационното отношение, което възниква между субектите на гражданското право, както всяко гражданско правоотношение възниква по повод определено благо. Това благо е субективното облигационно право, означавано като право на вземане. Правото на вземане по своята същност представлява едно притезателно право, което включва гарантираната и призната от закона възможност на оправомощеното лице да изисква определено поведение от правнозадълженото лице, било то действие или бездействие. То може да се отнася до предаване на вещ, до изпълнение на лична престация и до предаване на сума пари. Последният случай е масово разпространеният и именно по повод него обществената действителност поставя въпроса за облекчаване на положението на длъжника в изпълнителния процес.
Накратко погледнато изпълнителният процес е сурогат на материалното правоотношение между субектите. Посредством него се замества липсващото доброволното изпълнение на длъжника чрез принудителни средства, уредени в законодателството, упражнявани от държавен или частен съдебен изпълнител. Правото на вземане освен всичко друго, може да се разглежда и от икономическа страна като един възможен източник за печалба. Това е отчетено и в законодателството, доколкото вземането е лихвоносно право-вж. чл.86 ЗЗД. Неговото събиране лежи в легитимния кредиторов интерес, поради което са създадени и други гаранции-напр. материята за прекъсване на давността-чл.116 ЗЗД, редът за погасяване на задължението, когато то включва няколко елемента-чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Относно въпроса за облекчаването на положението на длъжника съществуват два основни варианта, предложени в общественото обсъждане. Единият вариант е допълнение на ЗЗД с разпоредба, регламентираща абсолютната давност.[1]
Срещу приемането на абсолютна давност могат да се изтъкнат редица аргументи, разкриващи несъвместимостта на последната с българското законодателство.
В българското гражданско право никога не е съществувала абсолютна давност- нито, когато последното е било уреждано в Меджеллето, нито в последващо приетия Закон за давността.
На второ място е небходимо да държим сметка за нравствения смисъл на закона. Законодателят отчита влиянието, което оказва времето върху отношенията между правните субекти с оглед съхраняването на правната сигурност, улесняването на доказването и нарушаване на инициативността на правоимащите. Но законодателят не забравя факта, че с предоставянето някому едно право, то гарантира негов правен интерес. Неоправдано изглежда от гледна точка на справедливостта времето да може да заличи този правен интерес. Най-сетне е необходимо да погледнем и от позицията на правнозадълженото лице. Наличието на срок, който да ликвидира неговото задължение в редица слчаи би могло да противоречи на човешките разбирания за дълг, достойнство и съвест, които свързва субектът с изпълнението, макар и закъсняло, на своето задължение.
В повечето западни държави също не е предвидена абсолютна давност в гражданското право. Въвеждането на абсолютна давност в този смисъл би противоречало на нормативните образци за създаването на уредбата на погасителната давност.
Абсолютна давност обаче е предвидена в други отрасли на обективното ни право. Така е във финансовото право, административнонаказателното и наказателното право. И в трите отрасъла, в които е предвидена абсолютна давност, са публичноправни. Характерно за тези отрасли е, че правното отношение включва задължително от едната страна държавата като властващ субект. Тя се означава като активен субект, като субектът който притежава правата. А чрез абсолютната давност се погасяват именно тези нейни права. Като си дадем сметка, че нормативните актове се създават от държавата, ще стигнем до един прост, но устойчив в смислово отношение извод: държавата сама преценява, че в определени случаи след изтичането на определено време тя не се нуждае от съответните права, поради което ги губи. За абсолютната давност са непривични основанията за спиране на давността, доколкото те са създадени с оглед личностни отношения, каквито не съществуват между държавата и задължения по правоотношението с нея субект. Но не бива да се пренебрегва обратната страна на това съждение - за отношенията между равнопоставените субекти е непривично наличието на такъв факт, който да води загуба на техните права. Недопустимо е тя да се намесва по този начин в правоотношенията между частноправните субекти. Предлаганата реформа се натъква на противоречия с оглед на установената нормативна логика, изяснена по-горе.
Предлоежният законопроект, внесен в НС на РБ пък се явява негоден пореди редица несъвършенства. Те се дължат нахй-вече на факта, че той е преписан от ДОПК. Но последният закон регламентира публични отношения, поради което е основателно питането дали е приложим в отношенията между равнопоставените субекти.
Ограничение е налице във връзка с факта, че разпоредбата се прилага само по отношение на задължения на физически лица. Това е очевидно фаворизиране на титулярите на вземания срещи физически лица за сметка на кредиторите на юридически лица. Също на основание противоречие на чл. 19, ал. 2 от Конституцията това разрешение на предлаганото законоизменение е противоконституционно. Освен това не се прилага и в търговското право, тъй като абсолютна давност според разпоредбата не тече за вземания срещу ЮЛ и еднолични търговци. А ТД са ЮЛ по дефиниция.
На следващо място абсолютната давност се прилага независимо от спирането и прекъсването на давността. Това разрешение е сполучливо по отношение на административнонаказателното и наказателното право с оглед на особените цели, които се преследват чрез налагането на санкцията, а по отношение на финансовото с оглед даването на реверанс в неравнопоставеното отношение между данъчния субект и държавата. В гражданското право обаче, както отбелязах по-горе чрез хипотезите на спиране и прекъсване на давността се постигат резултати, оправдани от етична гледна точка и от съображения за справедливост. Тяхното загърбване би било крачка назад от страна на законодателя и би довело до нежелани последици. За да илюстрирам казаното с пример, бих могъл да предложа хипотезата на вземане на единия съпруг, което е изискуемо, но давността не тече заради факта на брака (чл. 115, б. в ЗЗД). Така би се стигнало до хипотеза, при която този съпруг въобще няма да може да упражни правото си заради изтичането на давността. Подобно лишаване от право не може да се обясни с разумни аргументи.
Най-голямо недоумение буди началото на абсолютния давностен срок. То е в рязко отклонение от разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, която впрочем съдържа и особени правила в ал. 3 и 4. Така в хипотезата на непозволено увреждане, вземането става изискуемо веднага, но обикновената давност започва да тече от откриването на дееца. А абсолютната ще започне да тече от годината следваща извършването на деликта. Възможно е деецът да бъде открит 9 години по-късно. Тогава ще започне да тече обикновената давност, но ако увреденият предяви иска сси една година и един ден по-късно той ще се види в положение, че е загубил правото си на защита поради изтичане на по-дългия срок. Това е един несправедлив резултат. Вземането за лихва и неустойка става изискуемо за всеки ден, за който е начислено. Давността обаче започва да тече от последния ден. И е тригодишна. Значи ли това, че всеки че от първи януари на следващата година за всяка част от лихвата лил неустойката ще започне да тече абсолютен давностен срок? Това би било едно смешно разрешение.
Изводите, които изтъкнах по-горе формират едно ядро от аргументи против приемането на законопроекта. Неговата сериозност ми позволява да взема категорична позиция против предложената промяна. По мое мнение тя преследва политически, а не юридически цели. Считам, че е несъвместима с актуалната редакция на Закона за задълженията и договорите и би довела до объркване и множество нетипични хипотези, които биха генерирали излишно суетене. Реформирането на един институт с вековна история трябва да се извърши след внимателно осмисляне и влагане на максимални интелектуални усилия в юридическата техника. От друга страна спорен е въпросът доколко е въобще уместно да се наложи абсолютна давност в отношенията между частноправните субекти.
От моята гледна точка в духа на статията категорично бих отхвърлил тази идея. Облекчаването на положението на длъжниците би могло да се реализира в значително по-голяма степен с приемането на закон за гражданската несъстоятелност по модел на развитите държави, но с отчитане на особеностите на родната действителност.
В продължение ще представя предложения за основни положения в един бъдещ закон за гражданската несъстоятелност.
Производството по несъстоятелност се състои от пет фази:
1/ фаза по обявяване на несъстоятелността
2/ фаза по определяне на управители на имуществото
3/ фаза по определяне на масата на активите
4/ фаза по определяне на масата на пасивите
5/ фаза по спогодба или ликвидация
6/ фаза по квалификация на производството и неговото действие
1. Фаза по обявяване на несъстоятелността
Производството започва по молба на длъжника или от всеки от кредиторите. Може да има и производство спрямо наследство, когато то не е прието/напр. прието по опис/. Производството не се отнася до публично имущество. По съществото си молбата е за обявяване на несъстоятелността.
При неплатежоспособност тя се подава от длъжника. Неплатежоспособен е длъжникът, който не може да плаща регулярно своите дългове. Представяйки декларация, той трябва да докаже своето задължаване, както и неплатежоспособността си, която е актуална или неизбежна. В молбата добавя описание на икономическото си състояние в миналото, с какво се е занимавал, какво е придобивал и т.н.
Трябва да отбележи дали има сключен граждански брак; да направи описание на благата си; да състави списък с кредиторите си и обезпеченията на техните задължения.
Кредиторът, когато подава молба, я основава на акт за принудително изпълнение, без от обезпечителните мерки да останат свободни блага за плащане или:
-от генералното неспазване на задълженията на длъжника
-наличието на запори от други висящи процеси, което затруднява плащането
-бързо ликвидиране на имущество от самия длъжник /в смисъл на разоряване/
-генерално неспазсване на задължения със следния характер-данъци, заплати.
Тези действия са от първата фаза на производството. В нея могат да се налагат предварителни обезпечителни мерки.
Съдията може да разпореди внасянето на обезпечение за покриването на евнтулани вреди от налането на передварителните обезпечителни мерки, от кредитора, който ги е поискал. Ако в срока длъжникът не възрази се обявява началото на производството, ако пък възрази спорещите страни се свикват на заседание в което са допустими всички доказателствени средства.
Обявяването на несъстоятелността съдържа:
*дали производството е по необходимост или по желание на длъжника.
*какви права остават на длъжника да управлява имуществото си
*кои са управителите на имуществото
Актът се обявява в официалния бюлетин на държавата (в нашия случай Държавен вестник) и в един местен вестник. Обстоятелството се вписва в граждански регистър (вероятно нашия ЕСГРАОН)[2] заедно с ограниченията на правата и администраторите на имуществото му. Ако има регистрация в публични регистри на негово имущество трябва да се отбележи в тях, че е обявена несъстоятелност и горните обстоятелства. След обявяването на несъстоятелността не могат да се налагат повече запори и възбрани.
2. Определяне на управителни на имуществото
По подобие на търговската несъстоятелност /където се назначават синдици/ следва да се назначат управители на имуществото. Сред тях би било да е налице адвокат, одитор, икономист или търговец , един кредитор
Назначават се от съдията от списък, който се актуализира всяка година с лица, желаещи да изпълняват такиви функции
Следва да има и ограничения за това кой може да бъде назначен. На избраното лице се съобщава, че е избрано за адмминистратор, то приема или не, като приеме му се издава документ за легитимация с възложените от съда функции.
Следва да имат право на възнграждение. Формират колегиален орган, който взима решения с единодушие.
Отговарят пред длъжника и пред кредиторите за вредите на масата на активите или неспазване на закона. Отговорността е солдарна и искът срещу тях се погасява с давност.
Могат да се отзовават и на тяхно място да се назначават други управители.
Действието на обявяването на несъстоятелността е различно в зависимост от обекта на влияние:
1. Върху длъжника
- Ако е обявена несъстоятелността по негова молба, той запазва правата върху имушеството си, но трябва да има оторизация от управителите за извършването на действия.
- Ако е обявен по необходимост (тоест винаги когато молбата изхожда от лице, различно от длъжника) ограничават се правата му и те се упражняват от управителите.
- Когато се извърши действие в разрез с наложения режим управителите могат да обявят сделката за анулирана, като направена без нейното съгласие. Кредиторите по тази сделка могат да иска ратифицирането й.
- Длъжникът има задължение да се явява колкото пъти е необходимо, когато бъде призован от съда.
2. За кредиторите
Всички кредитори се смятат включени с обявяването на несъстоятелността.
За кредиторите има вариант за нашия косвен иска по чл. 134 ЗЗД когато нито длъжника ни администрацията действат, даже имат и преаво на предпочтително удовлетворение за пресъденото
Когато започне конкурса не могат да е започват оделни индивидуални принудителни изпълнения за удовлетворяване не частни притезания или на публични задължеия.
Действията, които се извършват в разрез са нищожни.
Това не важи за кредиторите с реално обезпечение.
3. За самите облигационни отношения
- Няма правно действие прихващането, освен ако е преди обявяването
- Давността се прекъсва.
- Неизпълненото задължение по двустранен договор, по който длъжникът е страна се включва съответно а масата на активите или на пасивите.
4. Ефект за вредните за масата на активите актове
Нямат действие договорите които вредят на масата, сключени две години преди декларацията, макар и без измамно намерение.
Тази хипотеза е налице, когато вредата е в резултат на безвъзмездна престация, изпълнение на изпълняеми, но неизизскуеми задължения и т.н.
Презумпция при: учредяването на реални обезпечения на съществуващи или на нови задължения, които заменят първите; сделки на висока стойност с лице, свързано с длъжника.
3.Определяне на масата на активите
Състои се от благата и придобитите права към деня на обявяването на несъстоятелността или които се придобият до края на производството.
Вещите, които се намират у длъжника на основание упражняване на ретенционно възражение или залог се връщат.
Формиране на инвентара
Изготвя се от администрацията кратък списък с описание на благата и правата на длъжника, а ако има сключен брак - личната му собственост, както и на правата в СИО. Описва се характерът, къде се намира, ако има убиквитет, предмет ли са на обезпечение. Оценяването е по пазарна стойност. Добавят се и всичките дела, които са висящи и биха имали неблагопрятен ефект за благата и правата. Ако е необходимо се назначават независими оценители.
4.Определяне на масата на пасивите.
Тя се състои от всички вземания срещу длъжника, коиото съгласно закона не са вземания срещу масата. Вземания срещу масата са – за заплати, за разходи по настоящото производство, за администрацията и представляването на длъжника пред съд, изразходаните за реализиране на работата или занятието на длъжника, задължения на длъжника по двустранни договори в сила след обявяването на несъстоятелността, в случаите, в които съдията възстановява договори на конкурсния, от облигации, сключени от администрацията и задълженията, които са се породили след обявяването на конкурса.
В определен срок кредиторите се свързват с управителите на имуществото, за да съобщят, че имат вземане - писмено с приложение на доказателства за вземането. УПРАВИТЕЛИТЕ РЕШАВАТ ДАЛИ ДА ВКЛЮЧАТ СЪОТВЕТНИЯ КРЕДИТОР В СПИСЪКА. Не могат да откажат установените със СПН ВЗЕМАНИЯ.
Ако са под условие-ако не се сбъдне условието, ако да-анулират се. Публични вземания не могат да се откажат. Ако съдът счете, че ще се сбъдне условието може да вземе обезпечителни мерки.
5.Фаза по СПОГОДБА.
Тя е факултативна фаза
Може да се сключи след като е формирана масата на активите и инвентарът при липса на обжалването им.
Отправя се покана, която е подписана от пропонентите дори и когато те са трети лица-гаранти.
Може да съдържа опрощаването на дълга или желанието за отлагане на падежа, като могат да бъдат налице и двете клаузи. Тези за опрощаване не могат да са за ординерните кредити съгласно доклада, а тези за отлагане на падежа не могат да го отлагат с 5 години по-дълги от резолюцията на съда, която потвърждава спогодбата. Офертите могат да са спрямо един или повече кредитори и могат да обхващат включително и превръщането на кредити в акциии, дялово участие. Трябва да са придружени от план за плащане и имуществото, което ще се използва за него.
Условните спогоби са недействителни. Алтернативните са действителни но трябва да се уговори какво става при неупражняване на правото на концентрация.
Всички кредитори могат да се присъединят към спогодбата стига да е в сроковете и при законовите условия. В закона са определени сроковете. Има забрана за определени длъжници да отправят предложения-осъдените за престъпления против собствеността, не си е платил годишните сметки,участвал е в друг конкурс и от него не са изминали три години, който се е разпоредил преди обявяването на конкурса – 3г- безвъзмездно, платил е неизискуеми задължения, учредил е гаранции за подновени облигации.
За да бъде прието по същество, предложението трябва да е заедно със списък на присъединяващите се кредитори. Като се допусне спогодбата се дава на управителите да я оценят. Ако оценката е положителна, се добавя към доклада на управителите.
Събранието на кредиторите се председателства от съдията или от некой от администрацията. Задължени са да присъстват администрацията(макар отсъствието й да ен опорочава събранието) и длъжника. Право да отидат имат кредиторите, които са записани във финалния вариант на сисъка с кредиторите-могат и чрез представител. Кредиторите, които са подписали предложение за спогодба, макар и да не присъстват, се считат присъстващи.
Обсъжда се и се гласува първо предложението на длъжника. После различните предложения на кредиторите. Нямат право на глас кредиторите, които са по подчинени кредити, както и тези, които са събрали вземането си след обявяване на несъстоятелността, освен ако е чрез принудително изпълнение. Предлоеженията се приемат с обикновено мносинство. Когато спогодбата обхваща част от кредиторите трябва горното мнозинство да е налице и отделно мнозинство от необхванатите от спогодбата кредитори. След това спогодбата се утвърждава от съда. По отношение на нея може да има възражение. Легитимирани за подаването му са управителите, неприсъстващ кредитор, кредитор, който неправомерно е лишен от право на глас и от кредитор, който е гласувал против. Основанията за възражение са формата, реквизитите, свикването и проитчането на събранието.
Влиза в сила от датата решението на съдията за приемането на спогодбата. От тоя момент спират всички действия на обявяването на несъстоятелността.
Обвързани са длъжникът и кредиторите, които имат ординерни или подчинени кредити спрямо кредитите, които са предишни на обявяането на конкурса, макар и да не са признати по каквато и да е причина.
Подчинените кредити са обвързани при клаузите за опрощаване и отлагане на изискуемостта, отнасящи се и за ординерните кредити, но сроковете са след като първите се изплатят. Привилегированите кредитори се обвързани само ако са гласували за спогодбата, но могат и да се присъединяват.
Тези, които не са гласували запазват изцяло своите права срещу солидарните на длъжници, неговите обезпечители и авалисти / на длъжника в несъстоятелност/.
Всички кредити, обхванати от действието на спогобата са новирани.
Всеки който счита, че не е спазена спогобата, може да иска от съдията да обяви неизпълнение. Давността е 2 месеца. Разглежда се по пътя наинцидентното производство. Решението Е ОБЖАЛВАЕМО. Неизпълнението води до отпадане на спогодбата.
6. ЛИКВИДАЦИЯ.
МОЖЕ да се поиска от длъжника:
1. началото на доброволен конкурс.
2. след като станат необжалваеми списъка с кредитори и на инвентара, стига да няма предложения за спогодба.
3. ако няма предватително предложение за спогодба
Длъжникът има задължение да поиска ликвидация ако по време на действието на конвенцията открие, че е непллатежоспособен. Ако той не го напрай мое овластен за това действие е кредиторът.
Служебно откриване на ликвидацията има: когато няма никакви предложения за спогодба или те не са приети, такава не е приета и на събранието на кредиторите, когато съдът отхвърли спогодбата, когато съдът установи че не се спазва спогодбата.
Действие спрямо длъжника;
1.отпадане на възможността да се разпорежда с правата си и да ги упражнява
2.не може да се поемат задължения срещу самата маса на активите.
Стават предсрочно изискуеми кредитите с отложена изкискуемост съгласно закона и конвертиране на непаричните престации в парични.
15 дни след отварянето на ликвидацията, управителите представят план на ливидацията за реализиране на благата. Кредиторите мога да правят предложеия за модификации. Съвкупността от ракурски чрез които длъжника придобива блага се прехвърлят като цяло чрез търг.
Правата, за които се води процес се превърлят с това означение и прехвърлителния ефект настъпва с изключение по отношение на насрещната по процеса страна, за която те са относително недействителни.
Представя се доклад за това как върви ликвидацията на съдията на всеки три месeца.
7. ПЛАЩАНЕ НА КРЕДИТОРИТЕ
Плащането на привилегированите кредити става посредством учредената за тях гаранция. Кредиторите по тях могат да изберат да участват при масата на активите вместо с реалната гаранция. Реализацията на благата става чрез търг.
След като са извадени благата, чрез които се удовлетворяват вземанията към масата и към привилегированите със специална привлегия кредитори се плаща на тези с обща привилегия.
Като се извадят останалите по горния член блага се плаща на ординерните крредитори.
Подчинените кредити не сеобслужват докато не се погасят ИЗЦЯЛО горните.
8. Квалификация на производството
Накрая се квалифицира производството. Негативния вариант е да бъде обявено за открито поради вина на длъжника. Това е, когато генерирането или усложняването на имущественото състояние на длъжника е в резултат на вина или груба небрежност. ще е винаги така и когато: длъжикът е длъжен да води счетоводство пък не го прави, когато има сериозна неточност в представените документи, когато ликвидацията е открита служебно поради сериозно неизпълнение на задължение от страна на длъжника по сключената спогодба, когато две години преди началото на конкурса измамно са излезли имущества от патримониума на длъжника, при симулативни сделки, за да изглежда ,че длъжникът е зле финансово.
За установяването от съдията на тоя факт се изслушват управителите и. Ако е позитивен изводът- необжалваемост. Ако не е-изслушва се длъжника. Той може да възрази-конкурсен инцидент.
Когато се стигне до извод за виновното поведение на длъжника:
Съдията посочва засегнатите лица
- Невъзможността да управляват чужди блага от две до 15 години, нито да представялват или да уравляват длъжник
- Загубата на всички права които тия лица имат като кредитори в настоящото производство и връщането на всичко неправомерно получено от имуществото на длъжника. Те могат да бъдат осъдени от съдията да заплатят на кредиторите това, заради което не могат да се изплатят техните вземания.
Производството свършва:
При апелативно обжалване-по-скоро се има предвид прекъсване
Когато се потвърди резолюцията на съдията, с която се потвърждава спогодбата.
При пълно изплащане
При липса на имущество.
Когато се установи, че липсват кредитори.
Прекратява се с необжалваема резолюция. Отпадат всички предвидени ограничения. В случай, че не се открие имущество остават задълженията на длъжника по отношение на неговите кердити. Подновяване имаме, когато длъжникът в срок от пет години от затварянето на предишното производство поради липса на блага поиска ново. Всички списъци се актуализират.
Смъртта на длъжика води до производство срещу неговото наследство. То не се разделя по време на производството.[3]
[1] По този въпрос вж. Павлевчев, Н., Приложима ли е абсолютната давност в българското гражданско право
[2] В Парагвай има отделен регистър на фалитите
[3] Посочените разрешения се основават на Испанския закон. Материята на несъстоятелността в Кралство Испания се урежда с нормативен акт, отделен от основния процесуален закон (Ley de enjuiciamiento civil). Това е т.нар. Ley concursal (oт concurso, което означава конкурс или стичане на множество хора/ би могло да се разбира като конкурс между кредиторите за удовлетворяването на вземанията им или тяхното свикване/). Законът съдържа материални и процесуални разпоредби и се отнася както да физически, така и до юридически лица.
автор Николай Павлевчев
СУ „Св. Климент Охридски“
Облигационното отношение, което възниква между субектите на гражданското право, както всяко гражданско правоотношение възниква по повод определено благо. Това благо е субективното облигационно право, означавано като право на вземане. Правото на вземане по своята същност представлява едно притезателно право, което включва гарантираната и призната от закона възможност на оправомощеното лице да изисква определено поведение от правнозадълженото лице, било то действие или бездействие. То може да се отнася до предаване на вещ, до изпълнение на лична престация и до предаване на сума пари. Последният случай е масово разпространеният и именно по повод него обществената действителност поставя въпроса за облекчаване на положението на длъжника в изпълнителния процес.
Накратко погледнато изпълнителният процес е сурогат на материалното правоотношение между субектите. Посредством него се замества липсващото доброволното изпълнение на длъжника чрез принудителни средства, уредени в законодателството, упражнявани от държавен или частен съдебен изпълнител. Правото на вземане освен всичко друго, може да се разглежда и от икономическа страна като един възможен източник за печалба. Това е отчетено и в законодателството, доколкото вземането е лихвоносно право-вж. чл.86 ЗЗД. Неговото събиране лежи в легитимния кредиторов интерес, поради което са създадени и други гаранции-напр. материята за прекъсване на давността-чл.116 ЗЗД, редът за погасяване на задължението, когато то включва няколко елемента-чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Относно въпроса за облекчаването на положението на длъжника съществуват два основни варианта, предложени в общественото обсъждане. Единият вариант е допълнение на ЗЗД с разпоредба, регламентираща абсолютната давност.[1]
Срещу приемането на абсолютна давност могат да се изтъкнат редица аргументи, разкриващи несъвместимостта на последната с българското законодателство.
В българското гражданско право никога не е съществувала абсолютна давност- нито, когато последното е било уреждано в Меджеллето, нито в последващо приетия Закон за давността.
На второ място е небходимо да държим сметка за нравствения смисъл на закона. Законодателят отчита влиянието, което оказва времето върху отношенията между правните субекти с оглед съхраняването на правната сигурност, улесняването на доказването и нарушаване на инициативността на правоимащите. Но законодателят не забравя факта, че с предоставянето някому едно право, то гарантира негов правен интерес. Неоправдано изглежда от гледна точка на справедливостта времето да може да заличи този правен интерес. Най-сетне е необходимо да погледнем и от позицията на правнозадълженото лице. Наличието на срок, който да ликвидира неговото задължение в редица слчаи би могло да противоречи на човешките разбирания за дълг, достойнство и съвест, които свързва субектът с изпълнението, макар и закъсняло, на своето задължение.
В повечето западни държави също не е предвидена абсолютна давност в гражданското право. Въвеждането на абсолютна давност в този смисъл би противоречало на нормативните образци за създаването на уредбата на погасителната давност.
Абсолютна давност обаче е предвидена в други отрасли на обективното ни право. Така е във финансовото право, административнонаказателното и наказателното право. И в трите отрасъла, в които е предвидена абсолютна давност, са публичноправни. Характерно за тези отрасли е, че правното отношение включва задължително от едната страна държавата като властващ субект. Тя се означава като активен субект, като субектът който притежава правата. А чрез абсолютната давност се погасяват именно тези нейни права. Като си дадем сметка, че нормативните актове се създават от държавата, ще стигнем до един прост, но устойчив в смислово отношение извод: държавата сама преценява, че в определени случаи след изтичането на определено време тя не се нуждае от съответните права, поради което ги губи. За абсолютната давност са непривични основанията за спиране на давността, доколкото те са създадени с оглед личностни отношения, каквито не съществуват между държавата и задължения по правоотношението с нея субект. Но не бива да се пренебрегва обратната страна на това съждение - за отношенията между равнопоставените субекти е непривично наличието на такъв факт, който да води загуба на техните права. Недопустимо е тя да се намесва по този начин в правоотношенията между частноправните субекти. Предлаганата реформа се натъква на противоречия с оглед на установената нормативна логика, изяснена по-горе.
Предлоежният законопроект, внесен в НС на РБ пък се явява негоден пореди редица несъвършенства. Те се дължат нахй-вече на факта, че той е преписан от ДОПК. Но последният закон регламентира публични отношения, поради което е основателно питането дали е приложим в отношенията между равнопоставените субекти.
Ограничение е налице във връзка с факта, че разпоредбата се прилага само по отношение на задължения на физически лица. Това е очевидно фаворизиране на титулярите на вземания срещи физически лица за сметка на кредиторите на юридически лица. Също на основание противоречие на чл. 19, ал. 2 от Конституцията това разрешение на предлаганото законоизменение е противоконституционно. Освен това не се прилага и в търговското право, тъй като абсолютна давност според разпоредбата не тече за вземания срещу ЮЛ и еднолични търговци. А ТД са ЮЛ по дефиниция.
На следващо място абсолютната давност се прилага независимо от спирането и прекъсването на давността. Това разрешение е сполучливо по отношение на административнонаказателното и наказателното право с оглед на особените цели, които се преследват чрез налагането на санкцията, а по отношение на финансовото с оглед даването на реверанс в неравнопоставеното отношение между данъчния субект и държавата. В гражданското право обаче, както отбелязах по-горе чрез хипотезите на спиране и прекъсване на давността се постигат резултати, оправдани от етична гледна точка и от съображения за справедливост. Тяхното загърбване би било крачка назад от страна на законодателя и би довело до нежелани последици. За да илюстрирам казаното с пример, бих могъл да предложа хипотезата на вземане на единия съпруг, което е изискуемо, но давността не тече заради факта на брака (чл. 115, б. в ЗЗД). Така би се стигнало до хипотеза, при която този съпруг въобще няма да може да упражни правото си заради изтичането на давността. Подобно лишаване от право не може да се обясни с разумни аргументи.
Най-голямо недоумение буди началото на абсолютния давностен срок. То е в рязко отклонение от разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, която впрочем съдържа и особени правила в ал. 3 и 4. Така в хипотезата на непозволено увреждане, вземането става изискуемо веднага, но обикновената давност започва да тече от откриването на дееца. А абсолютната ще започне да тече от годината следваща извършването на деликта. Възможно е деецът да бъде открит 9 години по-късно. Тогава ще започне да тече обикновената давност, но ако увреденият предяви иска сси една година и един ден по-късно той ще се види в положение, че е загубил правото си на защита поради изтичане на по-дългия срок. Това е един несправедлив резултат. Вземането за лихва и неустойка става изискуемо за всеки ден, за който е начислено. Давността обаче започва да тече от последния ден. И е тригодишна. Значи ли това, че всеки че от първи януари на следващата година за всяка част от лихвата лил неустойката ще започне да тече абсолютен давностен срок? Това би било едно смешно разрешение.
Изводите, които изтъкнах по-горе формират едно ядро от аргументи против приемането на законопроекта. Неговата сериозност ми позволява да взема категорична позиция против предложената промяна. По мое мнение тя преследва политически, а не юридически цели. Считам, че е несъвместима с актуалната редакция на Закона за задълженията и договорите и би довела до объркване и множество нетипични хипотези, които биха генерирали излишно суетене. Реформирането на един институт с вековна история трябва да се извърши след внимателно осмисляне и влагане на максимални интелектуални усилия в юридическата техника. От друга страна спорен е въпросът доколко е въобще уместно да се наложи абсолютна давност в отношенията между частноправните субекти.
От моята гледна точка в духа на статията категорично бих отхвърлил тази идея. Облекчаването на положението на длъжниците би могло да се реализира в значително по-голяма степен с приемането на закон за гражданската несъстоятелност по модел на развитите държави, но с отчитане на особеностите на родната действителност.
В продължение ще представя предложения за основни положения в един бъдещ закон за гражданската несъстоятелност.
Производството по несъстоятелност се състои от пет фази:
1/ фаза по обявяване на несъстоятелността
2/ фаза по определяне на управители на имуществото
3/ фаза по определяне на масата на активите
4/ фаза по определяне на масата на пасивите
5/ фаза по спогодба или ликвидация
6/ фаза по квалификация на производството и неговото действие
1. Фаза по обявяване на несъстоятелността
Производството започва по молба на длъжника или от всеки от кредиторите. Може да има и производство спрямо наследство, когато то не е прието/напр. прието по опис/. Производството не се отнася до публично имущество. По съществото си молбата е за обявяване на несъстоятелността.
При неплатежоспособност тя се подава от длъжника. Неплатежоспособен е длъжникът, който не може да плаща регулярно своите дългове. Представяйки декларация, той трябва да докаже своето задължаване, както и неплатежоспособността си, която е актуална или неизбежна. В молбата добавя описание на икономическото си състояние в миналото, с какво се е занимавал, какво е придобивал и т.н.
Трябва да отбележи дали има сключен граждански брак; да направи описание на благата си; да състави списък с кредиторите си и обезпеченията на техните задължения.
Кредиторът, когато подава молба, я основава на акт за принудително изпълнение, без от обезпечителните мерки да останат свободни блага за плащане или:
-от генералното неспазване на задълженията на длъжника
-наличието на запори от други висящи процеси, което затруднява плащането
-бързо ликвидиране на имущество от самия длъжник /в смисъл на разоряване/
-генерално неспазсване на задължения със следния характер-данъци, заплати.
Тези действия са от първата фаза на производството. В нея могат да се налагат предварителни обезпечителни мерки.
Съдията може да разпореди внасянето на обезпечение за покриването на евнтулани вреди от налането на передварителните обезпечителни мерки, от кредитора, който ги е поискал. Ако в срока длъжникът не възрази се обявява началото на производството, ако пък възрази спорещите страни се свикват на заседание в което са допустими всички доказателствени средства.
Обявяването на несъстоятелността съдържа:
*дали производството е по необходимост или по желание на длъжника.
*какви права остават на длъжника да управлява имуществото си
*кои са управителите на имуществото
Актът се обявява в официалния бюлетин на държавата (в нашия случай Държавен вестник) и в един местен вестник. Обстоятелството се вписва в граждански регистър (вероятно нашия ЕСГРАОН)[2] заедно с ограниченията на правата и администраторите на имуществото му. Ако има регистрация в публични регистри на негово имущество трябва да се отбележи в тях, че е обявена несъстоятелност и горните обстоятелства. След обявяването на несъстоятелността не могат да се налагат повече запори и възбрани.
2. Определяне на управителни на имуществото
По подобие на търговската несъстоятелност /където се назначават синдици/ следва да се назначат управители на имуществото. Сред тях би било да е налице адвокат, одитор, икономист или търговец , един кредитор
Назначават се от съдията от списък, който се актуализира всяка година с лица, желаещи да изпълняват такиви функции
Следва да има и ограничения за това кой може да бъде назначен. На избраното лице се съобщава, че е избрано за адмминистратор, то приема или не, като приеме му се издава документ за легитимация с възложените от съда функции.
Следва да имат право на възнграждение. Формират колегиален орган, който взима решения с единодушие.
Отговарят пред длъжника и пред кредиторите за вредите на масата на активите или неспазване на закона. Отговорността е солдарна и искът срещу тях се погасява с давност.
Могат да се отзовават и на тяхно място да се назначават други управители.
Действието на обявяването на несъстоятелността е различно в зависимост от обекта на влияние:
1. Върху длъжника
- Ако е обявена несъстоятелността по негова молба, той запазва правата върху имушеството си, но трябва да има оторизация от управителите за извършването на действия.
- Ако е обявен по необходимост (тоест винаги когато молбата изхожда от лице, различно от длъжника) ограничават се правата му и те се упражняват от управителите.
- Когато се извърши действие в разрез с наложения режим управителите могат да обявят сделката за анулирана, като направена без нейното съгласие. Кредиторите по тази сделка могат да иска ратифицирането й.
- Длъжникът има задължение да се явява колкото пъти е необходимо, когато бъде призован от съда.
2. За кредиторите
Всички кредитори се смятат включени с обявяването на несъстоятелността.
За кредиторите има вариант за нашия косвен иска по чл. 134 ЗЗД когато нито длъжника ни администрацията действат, даже имат и преаво на предпочтително удовлетворение за пресъденото
Когато започне конкурса не могат да е започват оделни индивидуални принудителни изпълнения за удовлетворяване не частни притезания или на публични задължеия.
Действията, които се извършват в разрез са нищожни.
Това не важи за кредиторите с реално обезпечение.
3. За самите облигационни отношения
- Няма правно действие прихващането, освен ако е преди обявяването
- Давността се прекъсва.
- Неизпълненото задължение по двустранен договор, по който длъжникът е страна се включва съответно а масата на активите или на пасивите.
4. Ефект за вредните за масата на активите актове
Нямат действие договорите които вредят на масата, сключени две години преди декларацията, макар и без измамно намерение.
Тази хипотеза е налице, когато вредата е в резултат на безвъзмездна престация, изпълнение на изпълняеми, но неизизскуеми задължения и т.н.
Презумпция при: учредяването на реални обезпечения на съществуващи или на нови задължения, които заменят първите; сделки на висока стойност с лице, свързано с длъжника.
3.Определяне на масата на активите
Състои се от благата и придобитите права към деня на обявяването на несъстоятелността или които се придобият до края на производството.
Вещите, които се намират у длъжника на основание упражняване на ретенционно възражение или залог се връщат.
Формиране на инвентара
Изготвя се от администрацията кратък списък с описание на благата и правата на длъжника, а ако има сключен брак - личната му собственост, както и на правата в СИО. Описва се характерът, къде се намира, ако има убиквитет, предмет ли са на обезпечение. Оценяването е по пазарна стойност. Добавят се и всичките дела, които са висящи и биха имали неблагопрятен ефект за благата и правата. Ако е необходимо се назначават независими оценители.
4.Определяне на масата на пасивите.
Тя се състои от всички вземания срещу длъжника, коиото съгласно закона не са вземания срещу масата. Вземания срещу масата са – за заплати, за разходи по настоящото производство, за администрацията и представляването на длъжника пред съд, изразходаните за реализиране на работата или занятието на длъжника, задължения на длъжника по двустранни договори в сила след обявяването на несъстоятелността, в случаите, в които съдията възстановява договори на конкурсния, от облигации, сключени от администрацията и задълженията, които са се породили след обявяването на конкурса.
В определен срок кредиторите се свързват с управителите на имуществото, за да съобщят, че имат вземане - писмено с приложение на доказателства за вземането. УПРАВИТЕЛИТЕ РЕШАВАТ ДАЛИ ДА ВКЛЮЧАТ СЪОТВЕТНИЯ КРЕДИТОР В СПИСЪКА. Не могат да откажат установените със СПН ВЗЕМАНИЯ.
Ако са под условие-ако не се сбъдне условието, ако да-анулират се. Публични вземания не могат да се откажат. Ако съдът счете, че ще се сбъдне условието може да вземе обезпечителни мерки.
5.Фаза по СПОГОДБА.
Тя е факултативна фаза
Може да се сключи след като е формирана масата на активите и инвентарът при липса на обжалването им.
Отправя се покана, която е подписана от пропонентите дори и когато те са трети лица-гаранти.
Може да съдържа опрощаването на дълга или желанието за отлагане на падежа, като могат да бъдат налице и двете клаузи. Тези за опрощаване не могат да са за ординерните кредити съгласно доклада, а тези за отлагане на падежа не могат да го отлагат с 5 години по-дълги от резолюцията на съда, която потвърждава спогодбата. Офертите могат да са спрямо един или повече кредитори и могат да обхващат включително и превръщането на кредити в акциии, дялово участие. Трябва да са придружени от план за плащане и имуществото, което ще се използва за него.
Условните спогоби са недействителни. Алтернативните са действителни но трябва да се уговори какво става при неупражняване на правото на концентрация.
Всички кредитори могат да се присъединят към спогодбата стига да е в сроковете и при законовите условия. В закона са определени сроковете. Има забрана за определени длъжници да отправят предложения-осъдените за престъпления против собствеността, не си е платил годишните сметки,участвал е в друг конкурс и от него не са изминали три години, който се е разпоредил преди обявяването на конкурса – 3г- безвъзмездно, платил е неизискуеми задължения, учредил е гаранции за подновени облигации.
За да бъде прието по същество, предложението трябва да е заедно със списък на присъединяващите се кредитори. Като се допусне спогодбата се дава на управителите да я оценят. Ако оценката е положителна, се добавя към доклада на управителите.
Събранието на кредиторите се председателства от съдията или от некой от администрацията. Задължени са да присъстват администрацията(макар отсъствието й да ен опорочава събранието) и длъжника. Право да отидат имат кредиторите, които са записани във финалния вариант на сисъка с кредиторите-могат и чрез представител. Кредиторите, които са подписали предложение за спогодба, макар и да не присъстват, се считат присъстващи.
Обсъжда се и се гласува първо предложението на длъжника. После различните предложения на кредиторите. Нямат право на глас кредиторите, които са по подчинени кредити, както и тези, които са събрали вземането си след обявяване на несъстоятелността, освен ако е чрез принудително изпълнение. Предлоеженията се приемат с обикновено мносинство. Когато спогодбата обхваща част от кредиторите трябва горното мнозинство да е налице и отделно мнозинство от необхванатите от спогодбата кредитори. След това спогодбата се утвърждава от съда. По отношение на нея може да има възражение. Легитимирани за подаването му са управителите, неприсъстващ кредитор, кредитор, който неправомерно е лишен от право на глас и от кредитор, който е гласувал против. Основанията за възражение са формата, реквизитите, свикването и проитчането на събранието.
Влиза в сила от датата решението на съдията за приемането на спогодбата. От тоя момент спират всички действия на обявяването на несъстоятелността.
Обвързани са длъжникът и кредиторите, които имат ординерни или подчинени кредити спрямо кредитите, които са предишни на обявяането на конкурса, макар и да не са признати по каквато и да е причина.
Подчинените кредити са обвързани при клаузите за опрощаване и отлагане на изискуемостта, отнасящи се и за ординерните кредити, но сроковете са след като първите се изплатят. Привилегированите кредитори се обвързани само ако са гласували за спогодбата, но могат и да се присъединяват.
Тези, които не са гласували запазват изцяло своите права срещу солидарните на длъжници, неговите обезпечители и авалисти / на длъжника в несъстоятелност/.
Всички кредити, обхванати от действието на спогобата са новирани.
Всеки който счита, че не е спазена спогобата, може да иска от съдията да обяви неизпълнение. Давността е 2 месеца. Разглежда се по пътя наинцидентното производство. Решението Е ОБЖАЛВАЕМО. Неизпълнението води до отпадане на спогодбата.
6. ЛИКВИДАЦИЯ.
МОЖЕ да се поиска от длъжника:
1. началото на доброволен конкурс.
2. след като станат необжалваеми списъка с кредитори и на инвентара, стига да няма предложения за спогодба.
3. ако няма предватително предложение за спогодба
Длъжникът има задължение да поиска ликвидация ако по време на действието на конвенцията открие, че е непллатежоспособен. Ако той не го напрай мое овластен за това действие е кредиторът.
Служебно откриване на ликвидацията има: когато няма никакви предложения за спогодба или те не са приети, такава не е приета и на събранието на кредиторите, когато съдът отхвърли спогодбата, когато съдът установи че не се спазва спогодбата.
Действие спрямо длъжника;
1.отпадане на възможността да се разпорежда с правата си и да ги упражнява
2.не може да се поемат задължения срещу самата маса на активите.
Стават предсрочно изискуеми кредитите с отложена изкискуемост съгласно закона и конвертиране на непаричните престации в парични.
15 дни след отварянето на ликвидацията, управителите представят план на ливидацията за реализиране на благата. Кредиторите мога да правят предложеия за модификации. Съвкупността от ракурски чрез които длъжника придобива блага се прехвърлят като цяло чрез търг.
Правата, за които се води процес се превърлят с това означение и прехвърлителния ефект настъпва с изключение по отношение на насрещната по процеса страна, за която те са относително недействителни.
Представя се доклад за това как върви ликвидацията на съдията на всеки три месeца.
7. ПЛАЩАНЕ НА КРЕДИТОРИТЕ
Плащането на привилегированите кредити става посредством учредената за тях гаранция. Кредиторите по тях могат да изберат да участват при масата на активите вместо с реалната гаранция. Реализацията на благата става чрез търг.
След като са извадени благата, чрез които се удовлетворяват вземанията към масата и към привилегированите със специална привлегия кредитори се плаща на тези с обща привилегия.
Като се извадят останалите по горния член блага се плаща на ординерните крредитори.
Подчинените кредити не сеобслужват докато не се погасят ИЗЦЯЛО горните.
8. Квалификация на производството
Накрая се квалифицира производството. Негативния вариант е да бъде обявено за открито поради вина на длъжника. Това е, когато генерирането или усложняването на имущественото състояние на длъжника е в резултат на вина или груба небрежност. ще е винаги така и когато: длъжикът е длъжен да води счетоводство пък не го прави, когато има сериозна неточност в представените документи, когато ликвидацията е открита служебно поради сериозно неизпълнение на задължение от страна на длъжника по сключената спогодба, когато две години преди началото на конкурса измамно са излезли имущества от патримониума на длъжника, при симулативни сделки, за да изглежда ,че длъжникът е зле финансово.
За установяването от съдията на тоя факт се изслушват управителите и. Ако е позитивен изводът- необжалваемост. Ако не е-изслушва се длъжника. Той може да възрази-конкурсен инцидент.
Когато се стигне до извод за виновното поведение на длъжника:
Съдията посочва засегнатите лица
- Невъзможността да управляват чужди блага от две до 15 години, нито да представялват или да уравляват длъжник
- Загубата на всички права които тия лица имат като кредитори в настоящото производство и връщането на всичко неправомерно получено от имуществото на длъжника. Те могат да бъдат осъдени от съдията да заплатят на кредиторите това, заради което не могат да се изплатят техните вземания.
Производството свършва:
При апелативно обжалване-по-скоро се има предвид прекъсване
Когато се потвърди резолюцията на съдията, с която се потвърждава спогодбата.
При пълно изплащане
При липса на имущество.
Когато се установи, че липсват кредитори.
Прекратява се с необжалваема резолюция. Отпадат всички предвидени ограничения. В случай, че не се открие имущество остават задълженията на длъжника по отношение на неговите кердити. Подновяване имаме, когато длъжникът в срок от пет години от затварянето на предишното производство поради липса на блага поиска ново. Всички списъци се актуализират.
Смъртта на длъжика води до производство срещу неговото наследство. То не се разделя по време на производството.[3]
[1] По този въпрос вж. Павлевчев, Н., Приложима ли е абсолютната давност в българското гражданско право
[2] В Парагвай има отделен регистър на фалитите
[3] Посочените разрешения се основават на Испанския закон. Материята на несъстоятелността в Кралство Испания се урежда с нормативен акт, отделен от основния процесуален закон (Ley de enjuiciamiento civil). Това е т.нар. Ley concursal (oт concurso, което означава конкурс или стичане на множество хора/ би могло да се разбира като конкурс между кредиторите за удовлетворяването на вземанията им или тяхното свикване/). Законът съдържа материални и процесуални разпоредби и се отнася както да физически, така и до юридически лица.
