Автор: Яна Добрева
Конституцията на Република България прогласява в чл. 52, ал. 1, че „гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при услови и по ред, определени със закон.”, като в ал. 3 на същия член тържествено се допълва, че „държавата закриля здравето на гражданите”. В подчинение на конституционно закрепеното право на здраве на гражданите, правната уредба по въпроса е доразвита в Закон за здравето (обн. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г.) и в други закони, касаещи здравноосигурителното законодателство, както и в множество подзаконови нормативни актове. Здравето на гражданите, като основно право, чиято изключителна важност, е закрепена и в КРБ се нуждае от повишено внимание. За осигуряване на здравето на гражданите, важна предпоставка има превенцията на здравето. Под превенция на здравето (от латински: praeventio — изпреварвам, предупреждавам) следва да разбираме тези мерки, които са насочени към предпазване от създаване на условия, водещи до нарушения в здравето; дейности, изпреварващи поява на патология в здравето и насочени към запазване и съхраняване на доброто здравно състояние и предотвратяващи развитието на нарушено здраве. В отговор на необходимостта от превенция, Законът за здравето (чл. 29) задължава държавните органи и институции да планират, разработват и провеждат политика, насочена към опазване здравето на гражданите чрез осигуряване на здравословна жизнена среда, обучение за здравословен начин на живот и здравна профилактика. Тъй като превенцията включва в себе си и опазване на здравето, преди неговото нарушаване или недопускането на по-неблагоприятно развитие, щом вече има наличие на нарушение, Законът за здравето изисква „за опазване здравето и работоспособността на гражданите лечебните заведения системно да извършват профилактични прегледи и диспансеризация.”
Правото на достъп до профилактични прегледи и диспансеризация е в състава на по-широкото право на здравно осигуряване на гражданите, като последното е подробно уредено в Закона за здравното осигуряване и също така е производно на конституционно закрепеното право на здраве.
Конституционното право на здравно осигуряване се състои в правото на гражданите да бъдат включени в системата на здравно осигуряване, като последната е създадена от държавата, с присъщите й специални организационни и правни механизми и дейности. Именно включването на гражданите като подлежащи на здравно осигуряване би следвало да им доведе и условията за превенция, предвидени в законите и подзаконовите нормативни актове, релевантни към настоящата проблематика.
Поради своята безспорна важност, здравното осигуряване е задължително за лицата, посочени в чл. 33 и сл. в Закона за здравното осигуряване, като то включва, и гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.
Набирането на средства за дейностите, в това число и превенция на здравето, извършавни от Националната здравноосигурелна каса става чрез внасянето на задължителни вноски за здравно осигуряване, като редът и размерът за горното са определени в ЗЗО.
На практика под обхвата на задължително здравно осигуряване попадат всички български граждани, които не са граждани и на друга държава; българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България и т.н.
Всички здравноосигурени лица следва да се ползват от закрилата, която им предоставят многобройните закони и подзаконови нормативни актове.
Проблемите, свързани с настоящата тематика засягат най-вече приложението на законите на практика и в настоящото изложение ще бъде посочен един от многобройните примери за това как права, облечени в действащи закони и доразвити в подзаконови нормативни актове, осъществяват своето битие само „на хартия”, без да имат реален „живот” в практиката.
Следва да проследим какво се случва, ако едно здравноосигурено лице, чиито здравноосигурителни права не са спрени, което внася (или друг задължен вместо него субект) изплаща редовно задължителните здравноосигурителни вноски в НЗОК, бива лишено от конституционно закрепеното му право на здраве, при все, че това право среща богата уредба в лицето на множество закони и подзаконови нормативни актове.
За да добием представа за обхвата на здравното осигуряване е необходимо изключително много време, прекарано в „ровене” из лабиринта на законодателството, уреждащо разглежданата материя и препращащите едни към други разпоредби, на които липсва ясна структура и е налице недотам ясна йерархична подредба. Отговорът на въпроса „Какво се включва в здравното осигуряване, което е задължително?” или чудейки се на какво имате право, след като сте здравноосигурени лица, то след дълго търсене ще попаднете на Наредба № 40 от 24 ноември 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Разбира се, не бива да бъде пренебрегван фактът, че след създаването и влизането в сила на горепосочения подзаконов нормативен акт, са налице множество наредби за изменение на Наредба № 40. И все пак, в член единствен. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) в уреден Основният пакет медицинска помощ, който съдържа дейности, определени по вид и обхват съгласно приложения № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12. Наредбата е „едва” над 230 страници, а приложенията, в които е описано какво Ви се следва от здравната каса са меко казано неясни.
Така например ако едно здравноосигурено лице има желание да се изследва превантивно за полово предавани инфекциозни заболявания и СПИН, то ще попада в хипотезата на Наредба № 40 от 24 ноември 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, където е посочено, че Основен пакет първична извънболнична медицинска помощ включва в III. Профилактика на заболявания, 1. За пациента и неговото семейство: 1.1.2. Превенция на полово предавани инфекциозни заболявания и СПИН. Горното е развито в същия подзаконов нормативен акт, Приложение № 2 към член единствен, II. Специализирани и високоспециализирани медицински дейности по специалности, ВИРУСОЛОГИЯ, Специализирани изследвания, 1. Серологично изследване за HIV 1/2 антитела.
От горенаписаното следва, че всяко здравноосигурено лице има право да се изследва за вируса на СПИН за сметка на НЗОК, като правото на избор къде да проведе изследването е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания, стига съответното лечебно заведение или лаборатория да има сключен договор с НЗОК. – арг. от чл. 4 ЗЗО.
За получаване на достъп до упражняване на цитираното право е необходимо предварително снабдяване с направление, което се издава от личния лекар на здравноосигуреното лице. Документът се представя в избраното от лицето лечебно заведение или лаборатория, които са длъжни да проведат назначеното изследване, като разходите за горното се покриват от НЗОК, съгласно договор между институцията, провеждаща изследването и НЗОК.
На практика личният лекар издава направление за цитираното изследване само и единствено, ако има съмнение за наличието на СПИН в конкретния случай. Причината за ограниченият брой направления е от една страна в ниския бюджет, с който НЗОК разполага и от друга страна, във високия брой на пациенти, нуждаещи се от ползването на услугите, които здравното ни осигуряване предлага. Или иначе казано, средствата, постъпващи от здравноосигурителните вноски далеч не позволяват разходването им за превенция и възстановяване на здравето на всички правоимащи. В резултат на последното превенцията и желанието за профилактични изследвания могат да се реализират единствено с допълнително финансиране от лицата, които продължават да имат и задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски.
Превенцията на здравето е от изключителна значимост и не бива да бъде пренебрегвана, тъй като успешното й провеждане е гаранция и за намаляване необходимостта от активно лечение на нарушено здраве. Повишаване вниманието върху необходимостта от превенция в здравето и приложението й в практиката, би довело и до намаляване на разходите, които се налагат за активно лечение на патологиите в здравето. Ето защо е наложително преосмисляне по настоящата проблематика и изваждането на дадените права за профилактика и в реалността, необходимо е тяхното реално провеждане в практиката.
Използвани материали:
1. Закон за здравето (изм. и доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г.)
2. Закон за здравното осигуряване (изм. и доп. ДВ. бр.54 от 1 Юли 2014г.)
3. Конституция на Република България.
4. Мръчков, В. Осигурително право. С.: Сиби, 2014.
5. Наредба № 40 от 24 ноември 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
За превенцията в здравето, облечена в правото и „приложимостта” й на практика.