Проданта по ЗОЗ на недвижимо имущество е деривативен способ за придобиване.
Автор: Яна Добрева
С оглед на зачестилите случаи на противоречива съдебна практика, и по-специално като становище по Определение № 10990 от 28.05.2014 г. на СГС, Т.О. VI-8 състав по гр.д. № 5976/2014 г., както и на двусмислици в правната теория, настоящата статия има за цел да обоснове тезата, според която придобиването по Закона за особените залози (ЗОС) е производен (вторичен, деривативен) способ за придобиване на права. С оглед на целите на настоящото изложение, ще бъде направена съпоставка между публичната продан по ГПК от една страна, и проданта по ЗОЗ от друга. За да бъде разбрана проблематиката в цялост и в духа на замисъла на законодателя, следва да се проследят същината на правните институти, техният практически замисъл и теоретична основа.
Придобивните основания, които по своята същност са юридически факти се делят на първични (оригинерни) и производни (вторични, деривативни), като разграничителният критерий за това деление е дали „придобиването въз основа на тях зависи от притежанието на определено субективно право от друг правен субект.” (3)
Оригинерните основания са тези, при които е достатъчно осъществяването на определения юридически факт или фактически състав, без значение дали друго лице е притежавало определено субективно право или не. Затова и тук субективното право се придобива чисто от всякакви тежести, независимо дали преди това имуществото, предмет на субективното право е било обременено с тежести.
Деривативните способи за придобиване на субективни права, обратно, носят със себе си тежестта, която е имало имуществото, тъй като субективното право, което е било притежавано от един правен субект, преминава изцяло върху новия си носител или пък се извежда част от субективното право на първоначални му носител, за да премине в последващия със своите тежести.
Напоследък зачести практиката, при която ипотекирано имущество, собственост на търговско дружество и съответно част от търговското му предприятие, в последствие става предмет и на особен залог по реда на ЗОЗ. След неудовлетворяване на заложния кредитор, последният продава тази обособена част от търговското предприятие, а именно ипотекираното по-рано имущество. След извършване на проданта с основание чл. 37 във връзка с чл. 46, ал. 2 от ЗОЗ, купувачът на недвижимия имот, позовавайки се на порочната практика, че извършената продан била оригинерен придобивен способ, иска заличаване на вписани преди това ипотеки, както и вдигане на наложени от съдебен изпълнител възбрани върху цитираното имущество.
В горния смисъл е и Определение № 10990 от 28.05.2014 г. на СГС, Т.О. VI-8 състав по гр.д. № 5976/2014 г.. Производството в настоящия случай е образувано по жалба на купувач по чл. 37 във връзка с чл. 46, ал. 2 от ЗОЗ на ипотекиран преди специалния залог недвижим имот, като жалбоподателят е поискал заличаване на ипотеката върху придобития от него недвижим имот, аргументирайки се с тезата, че проданта по ЗОЗ е оригинерен придобивен способ. Заличаване на ипотеката е отказано от съдията по вписванията, с определение, което е и обжалвано.
Горецитираната жалба е уважена от СГС, като един от мотивите на съда е, че „проданта осъществена по реда на чл. 37 ЗОЗ по същността си е публична продан с принудителен характер и се доближава до публичната продан, уредена в гл. 43 ГПК. С извършването й, предвид нормата на чл. 175 ЗЗД /прилагана по аналогия при липсата на други изрични разпоредби/ се погасяват всички ипотеки върху имота.” Приложената аналогия от съда, по всяка вероятност се е ограничила с прилагане на първото изречение на чл. 175 от ЗЗД, тъй като според цитираната разпоредба, изр. второ гласи, че ипотеката може да се запази при публичната продан на имота, ако купувачът, по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме обезпеченото задължение. В настоящия случай липсва съгласие на ипотекарния кредитор, както и поемане на обезпеченото задължение от купувача. Последният твърди, че понеже е придобил на оригинерно основание, то ипотеката следва да бъде заличена. Съдът, следвайки неясната си логика е изложил в мотивите по горецитираното определение още, че „продажбата на имот, извършена по реда на особеното изпълнение по ЗОЗ е оригинерен способ за придобиване на собствеността върху недвижим имот от купувача.” Ако приемем становището на съда за правилно, то следва да възприемем теза, според която при хипотеза на придобиване на имот по реда на ЗОЗ, то след нея следва да бъдат заличени наличните ипотеки, вдигнати наложените възбрани и като цяло имотът да се придобие чист от всякакви тежести. Едно такова становище създава правна възможност за злоупотреба с право, като след ипотекиране на недвижими имоти, част от търговско предприятие, собствениците на последните учредят привидни особени залози и след неудовлетворяването на заложните кредитори, освободят имотите си от тежести, като ги продадат по реда за продан по ЗОЗ.
Следва да се има предвиди също така за разликата между ипотека и възбрана.
Ипотеката по своята същност е вид обезпечение, което е привилегировано и не може да бъде игнорирано, както ясно сочи чл. 175, изр. 2 от ЗЗД, независимо от факта на проданта. Ипотекарният кредитор има право на предпочтително удовлетворение от цената и неговата ипотека не може да се заличи без неговото съгласие, ако вземането му не е удовлетворено. Ето защо не можем да прием становище, което възприема проданта по ЗОЗ като оригинерен способ за придобиване, който влече след себе си почистване от всякакви тежести, в това число и ипотека.
Що се отнася до възбраната, то последната се характеризира със своя обезпечителен характер, като целта й е да попречи на собственика на имуществото да се разпорежда с него, поради опасност от увреждане на кредиторовия интерес при настъпилите от закон предпоставки. При наличие на искане за вдигане на наложена възбрана върху имот, поради „оригинерния” харакер на придобиване по ЗОЗ, това искане следва да се остави без уважение. В същия смисъл е и Определение № 407 от 20.09.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. 4933/2013 г.. Според цитираната практика „ Действието на възбраната е по широко от ипотеката, като тя осигурява както възможност кредитора да се удовлетвори от възбранения имот, така и ограничаване на последващи разпореждания, за да се обезпечи изпълнение и на други притезания освен парични. Затова нормата на чл. 175 ЗЗД, съгласно изричното й съдържание се отнася само за ипотеките но не се отнася за наложените възбрани. Те запазват действието си и след публичната продан.” Становището на съда от по-старата му практика следва да се приеме за правилно, тъй като по този начин се гарантира защита на кредиторовия интерес.
Изследвайки уредбата на публичната продан по реда на ГПК, към която ни препраща Определение № 10990 от 28.05.2014 г. на СГС, Т.О. VI-8 състав по гр.д. № 5976/2014 г., не може да се съгласим със становището на съда, че тази продан била оригинерен способ за придобиване на собствеността. Действително чл. 482, ал. 2, който е приложен по аналогия предвижда, че купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника, но следва да се има предвид разпоредбата на чл. 496 от ГПК, според който от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Именно цитираното правило е доказателство за деривативния характер на придобиването. По друга линия, но до същия извод стига и ВКС в цитираното Определение № 407 от 20.09.2013 г.. Според него „макар продажбата на заложено имущество по силата на чл. 37, ал. 4 ЗОЗ да е оригинерен способ за придобиване правото на собственост, когато като отделен елемент от заложено търговско предприятие е продаден недвижим имот, това правоприемство е деривативен способ за придобиване и купувачът става собственик само ако търговското предприятие е било собственик. Продажбата на чужд недвижим имот по ЗОЗ не се стабилизира. Тъй като в този случай придобиването не е оригинерно, не може да се направи извод, че след продажбата се вдигат наложените възбрани.”.
Необходимо е да се внесе яснота по разглеждания проблем, поради зачестилите практики на противоречиво тълкуване и прилагане на закона, в следствие на което стабилитетът на оборота бива разклатен. Желателно е приемането на задължителна практика от ВКС, която да пресече възможностите за злоупотреба с право, като постанови решение, с което да стане ясно, че проданта на недвижимо имущество по ЗОЗ, както и тази по ГПК са деривативни придобивни способи. По този начин ще се внесе необходимата стабилност и яснота в оборота, които и правото е призвано да закриля.
Използвани материали:
1. Определение № 10990 от 28.05.2014 г. на СГС, Т.О. VI-8 състав по гр.д. № 5976/2014 г;
2. Определение № 407 от 20.09.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. 4933/2013 г.;
3. Павлова, М. Гражданско право – обща част. С.: Софи-Р, 2002;
Автор: Яна Добрева
С оглед на зачестилите случаи на противоречива съдебна практика, и по-специално като становище по Определение № 10990 от 28.05.2014 г. на СГС, Т.О. VI-8 състав по гр.д. № 5976/2014 г., както и на двусмислици в правната теория, настоящата статия има за цел да обоснове тезата, според която придобиването по Закона за особените залози (ЗОС) е производен (вторичен, деривативен) способ за придобиване на права. С оглед на целите на настоящото изложение, ще бъде направена съпоставка между публичната продан по ГПК от една страна, и проданта по ЗОЗ от друга. За да бъде разбрана проблематиката в цялост и в духа на замисъла на законодателя, следва да се проследят същината на правните институти, техният практически замисъл и теоретична основа.
Придобивните основания, които по своята същност са юридически факти се делят на първични (оригинерни) и производни (вторични, деривативни), като разграничителният критерий за това деление е дали „придобиването въз основа на тях зависи от притежанието на определено субективно право от друг правен субект.” (3)
Оригинерните основания са тези, при които е достатъчно осъществяването на определения юридически факт или фактически състав, без значение дали друго лице е притежавало определено субективно право или не. Затова и тук субективното право се придобива чисто от всякакви тежести, независимо дали преди това имуществото, предмет на субективното право е било обременено с тежести.
Деривативните способи за придобиване на субективни права, обратно, носят със себе си тежестта, която е имало имуществото, тъй като субективното право, което е било притежавано от един правен субект, преминава изцяло върху новия си носител или пък се извежда част от субективното право на първоначални му носител, за да премине в последващия със своите тежести.
Напоследък зачести практиката, при която ипотекирано имущество, собственост на търговско дружество и съответно част от търговското му предприятие, в последствие става предмет и на особен залог по реда на ЗОЗ. След неудовлетворяване на заложния кредитор, последният продава тази обособена част от търговското предприятие, а именно ипотекираното по-рано имущество. След извършване на проданта с основание чл. 37 във връзка с чл. 46, ал. 2 от ЗОЗ, купувачът на недвижимия имот, позовавайки се на порочната практика, че извършената продан била оригинерен придобивен способ, иска заличаване на вписани преди това ипотеки, както и вдигане на наложени от съдебен изпълнител възбрани върху цитираното имущество.
В горния смисъл е и Определение № 10990 от 28.05.2014 г. на СГС, Т.О. VI-8 състав по гр.д. № 5976/2014 г.. Производството в настоящия случай е образувано по жалба на купувач по чл. 37 във връзка с чл. 46, ал. 2 от ЗОЗ на ипотекиран преди специалния залог недвижим имот, като жалбоподателят е поискал заличаване на ипотеката върху придобития от него недвижим имот, аргументирайки се с тезата, че проданта по ЗОЗ е оригинерен придобивен способ. Заличаване на ипотеката е отказано от съдията по вписванията, с определение, което е и обжалвано.
Горецитираната жалба е уважена от СГС, като един от мотивите на съда е, че „проданта осъществена по реда на чл. 37 ЗОЗ по същността си е публична продан с принудителен характер и се доближава до публичната продан, уредена в гл. 43 ГПК. С извършването й, предвид нормата на чл. 175 ЗЗД /прилагана по аналогия при липсата на други изрични разпоредби/ се погасяват всички ипотеки върху имота.” Приложената аналогия от съда, по всяка вероятност се е ограничила с прилагане на първото изречение на чл. 175 от ЗЗД, тъй като според цитираната разпоредба, изр. второ гласи, че ипотеката може да се запази при публичната продан на имота, ако купувачът, по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме обезпеченото задължение. В настоящия случай липсва съгласие на ипотекарния кредитор, както и поемане на обезпеченото задължение от купувача. Последният твърди, че понеже е придобил на оригинерно основание, то ипотеката следва да бъде заличена. Съдът, следвайки неясната си логика е изложил в мотивите по горецитираното определение още, че „продажбата на имот, извършена по реда на особеното изпълнение по ЗОЗ е оригинерен способ за придобиване на собствеността върху недвижим имот от купувача.” Ако приемем становището на съда за правилно, то следва да възприемем теза, според която при хипотеза на придобиване на имот по реда на ЗОЗ, то след нея следва да бъдат заличени наличните ипотеки, вдигнати наложените възбрани и като цяло имотът да се придобие чист от всякакви тежести. Едно такова становище създава правна възможност за злоупотреба с право, като след ипотекиране на недвижими имоти, част от търговско предприятие, собствениците на последните учредят привидни особени залози и след неудовлетворяването на заложните кредитори, освободят имотите си от тежести, като ги продадат по реда за продан по ЗОЗ.
Следва да се има предвиди също така за разликата между ипотека и възбрана.
Ипотеката по своята същност е вид обезпечение, което е привилегировано и не може да бъде игнорирано, както ясно сочи чл. 175, изр. 2 от ЗЗД, независимо от факта на проданта. Ипотекарният кредитор има право на предпочтително удовлетворение от цената и неговата ипотека не може да се заличи без неговото съгласие, ако вземането му не е удовлетворено. Ето защо не можем да прием становище, което възприема проданта по ЗОЗ като оригинерен способ за придобиване, който влече след себе си почистване от всякакви тежести, в това число и ипотека.
Що се отнася до възбраната, то последната се характеризира със своя обезпечителен характер, като целта й е да попречи на собственика на имуществото да се разпорежда с него, поради опасност от увреждане на кредиторовия интерес при настъпилите от закон предпоставки. При наличие на искане за вдигане на наложена възбрана върху имот, поради „оригинерния” харакер на придобиване по ЗОЗ, това искане следва да се остави без уважение. В същия смисъл е и Определение № 407 от 20.09.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. 4933/2013 г.. Според цитираната практика „ Действието на възбраната е по широко от ипотеката, като тя осигурява както възможност кредитора да се удовлетвори от възбранения имот, така и ограничаване на последващи разпореждания, за да се обезпечи изпълнение и на други притезания освен парични. Затова нормата на чл. 175 ЗЗД, съгласно изричното й съдържание се отнася само за ипотеките но не се отнася за наложените възбрани. Те запазват действието си и след публичната продан.” Становището на съда от по-старата му практика следва да се приеме за правилно, тъй като по този начин се гарантира защита на кредиторовия интерес.
Изследвайки уредбата на публичната продан по реда на ГПК, към която ни препраща Определение № 10990 от 28.05.2014 г. на СГС, Т.О. VI-8 състав по гр.д. № 5976/2014 г., не може да се съгласим със становището на съда, че тази продан била оригинерен способ за придобиване на собствеността. Действително чл. 482, ал. 2, който е приложен по аналогия предвижда, че купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника, но следва да се има предвид разпоредбата на чл. 496 от ГПК, според който от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Именно цитираното правило е доказателство за деривативния характер на придобиването. По друга линия, но до същия извод стига и ВКС в цитираното Определение № 407 от 20.09.2013 г.. Според него „макар продажбата на заложено имущество по силата на чл. 37, ал. 4 ЗОЗ да е оригинерен способ за придобиване правото на собственост, когато като отделен елемент от заложено търговско предприятие е продаден недвижим имот, това правоприемство е деривативен способ за придобиване и купувачът става собственик само ако търговското предприятие е било собственик. Продажбата на чужд недвижим имот по ЗОЗ не се стабилизира. Тъй като в този случай придобиването не е оригинерно, не може да се направи извод, че след продажбата се вдигат наложените възбрани.”.
Необходимо е да се внесе яснота по разглеждания проблем, поради зачестилите практики на противоречиво тълкуване и прилагане на закона, в следствие на което стабилитетът на оборота бива разклатен. Желателно е приемането на задължителна практика от ВКС, която да пресече възможностите за злоупотреба с право, като постанови решение, с което да стане ясно, че проданта на недвижимо имущество по ЗОЗ, както и тази по ГПК са деривативни придобивни способи. По този начин ще се внесе необходимата стабилност и яснота в оборота, които и правото е призвано да закриля.
Използвани материали:
1. Определение № 10990 от 28.05.2014 г. на СГС, Т.О. VI-8 състав по гр.д. № 5976/2014 г;
2. Определение № 407 от 20.09.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. 4933/2013 г.;
3. Павлова, М. Гражданско право – обща част. С.: Софи-Р, 2002;