За същината на двуседмичния срок за доброволно изпълнение, даден с Покана за доброволно изпълнение в изпълнителния процес
Автор: Яна Добрева
До изпълнителен процес се стига, когато длъжникът не изпълни дължимата престация и за последното има влязло в сила съдебно решение или е издаден друг акт, подлежащ на изпълнение, например изпълнителен лист, като успешен резултат от водено заповедно производство. По молба на кредиторът, който в изпълнителния процес придобива качеството на взискател се образува изпълнително дело. Към молбата си взискателят прилага изпълнителния титул, както и посочва желаните способи за извършване на изпълнението, като може да овласти и частния съдебен изпълнител по силата на чл. 18 ЗЧСИ да определи начина на изпълнение. Тази възможност е предвидена само за частните съдебни изпълнители, което от своя страна е неоправдано законодателно решение.
След като провери редовността на молбата съдебният изпълнител образува изпълнително дело срещу надлежния длъжник. Уведомяването на длъжника за образуваното срещу него изпълнително дело става с Покана за доброволно изпълнение (ПДИ), като с последната се дава двуседмичен срок за доброволно изпълнение, с изключение на хипотезата, в която заповед за изпълнение е била връчена на длъжника в заповедното производство (арг. от чл. 428, ал. 1 от ГПК). В този случай нов срок за доброволно изпълнение не се дава, тъй като се счита, че длъжникът вече е имал възможност да изпълни доброволно своето задължение, но не е сторил последното.
Обект на разглеждана проблематика в настоящият труд е същината на срока за доброволно изпълнение и действията, които съдебният изпълнител може да извършва законно в посочения период от време. За прецизността на разглеждания проблем е необходимо да бъде направена диференциация между същинско принудително изпълнение и несъщинско принудително изпълнение. Дефинирането и разграничението на горното е ключът към разбирането на законността на изпълнителните действия в двуседмичния срок за доброволно изпълнение. Като акцесорни въпроси към горния са от значение още проблемите за началото и краят на посочения срок, а също и способите за защита на засегнатите права на страните в процеса.
В разглеждания срок „трябва да се подчертае обаче, че не могат да се извършват действия на същинско принудително изпълнение”(сталев). За да се разбере възможността за несъщинско принудително изпълнение в двуседмичния срок за доброволно изпълнение, който се дава с ПДИ, е необходимо да се има предвид елементът на изненадата, който е необходима съставка от успешното започване на изпълнение срещу длъжник. Именно необходимостта от изненада е мотивиращ фактор и от ключово значение, за да бъде позволено извършването на действия по несъщинско принудително изпълнение. Извод за горното правим от правната възможност, която предоставя закона в разпоредбата на чл. 428, ал. 2, изр. 2 от ГПК, а именно, че в ПДИ се съобщават наложените запори и възбрани. Тези изпълнителни действия по своята съшност са несъщински принудителни действия в този етап на изпълнителния процес.
Необходимо е да бъдат разграничение същинското и несъщинско принудително изпълнение. Последното е характерно най-вече за периода за доброволно изпълнение, който се дава с ПДИ. Несъщинско принудително изпълнение е това, при което съдебният изпълнител извършва легитимно изпълнителни действия, с които цели запазване на имуществото на длъжника в патримониума на последния, без да го отделя от него, но като препятства възможността на длъжника да се разпореди с цитираното имущество с цел обезпечаване на предстоящото принудително изпълнение. Като пример могат да бъдат дадени налаганите запори и възбрани.
Обратно, същинското принудително изпълнение е такова, при което имуществото на длъжника бива принудително отделено от патримониума на последния, за да се удовлетвори вземането на взискателя, чрез извършване на принудителни действия, годни да удовлетворят кредитора, напр. изкарване на публична продан на имущество, превеждане на суми от запорирани сметки на длъжника по сметката на взискателя.
Връчването на ПДИ се извършва по правилата, предвидени в чл. 37 и сл. от ГПК, както е уредено връчването на призовки и съобщения. Двуседмичният срок за доброволно изпълнение започва да тече от връчването на ПДИ, като този срок „не може да бъде продължаван от съдебния изпълнител” и „преди той да изтече, съдебният изпълнител не може да пристъпи към действия на принудително изпълнение” (сталев). Имат се предвид действия на същинско принудително изпълнение.
Ето защо в срока за доброволно изпълнение съдебният изпълнител може да извършва само действия на несъщинско принудително изпълнение, като последното дори е желателно с оглед обезпечаване интереса на неудовлетворения взискател.
Така при запорът на банкови сметки, трудово възнаграждение или други вземания на длъжника срещу трети лица с налагането на тези несъщински принудителни изпълнителни действия, съдебният изпълнител забранява разпореждането със сумите, които длъжникът има в имуществото си по последните. Посоченото имущество в действителност все още е в патримониума на длъжника, но последният е препятстван да оперира с него. Сумите стоят висящи по сметките на длъжника или ако са преведени по сметка на съдебния изпълнител, но не са послужили все още за удовлетворяване на дълга, който взискателя има да събира.
По аналогичен начин наложените възбрани на недвижими имоти препятстват разпореждането с последните от длъжника, но те все още са част от неговото имущество, като съдебният изпълнител не може да извършва същинско принудително изпълнение по отношение на тях докато тече срокът за доброволно изпълнение. На практика съдебният изпълнител не може да изкара възбранените недвижими имоти на публична продан преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение.
Ако в срокът за доброволно изпълнение длъжникът изпълни и удовлетвори взискателя, както и дължимите такси и разноски, заедно с лихвите, течащи върху главницата, изпълнителното дело следва да бъде прекратено и разбира се, да бъдат вдигнати наложените обезпечителни мерки, които са взети под формата на несъщинско принудително изпълнение. В противен случай, при неизпълнение в цитирания двуседмичен срок, който се дава с ПДИ, несъщинското принудително изпълнение прераства в същинско и съдебният изпълнител е свободен да извършва активни действия по осребряване на имуществото на длъжника за погасяване на изпълнителното дело.
С оглед на горното, правилно и СГС в свое решение е приел, че „Запорът върху вземания е разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване от взискателя, което забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице – да плаща на длъжника. Следователно запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника и насочва третото задължено лице да предаде дължимата престация на съдебния изпълнител, за да може той да удовлетвори с нея взискателя.” - Решение № 16294 от 13.08.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 6854/2013 г.
Отстъпката, която законодателят ни е дал в полза на длъжника с института на двуседмични срок за доброволно изпълнение е прекомерна защита на правоимащите, поради което се оправдава и разрешението на несъщинско принудително изпълнение. В противен случай интересите на взискателите биха били сериозно застрашени и обратното би дало възможност за много злоупотреби от страна на длъжниците, ако можеха да се разпореждат свободно с имуществото си в този двуседмичен срок, без да е дадена възможност за обепечаване на вземанията на кредиторите чрез действия по несъщинско принудително изпълнение.
Именно разграничаването на несъщинско принудително изпълнение – като действие, при което без да бъде изваждано имуществото на длъжника от патримониума му, но със налаганата забрана за разпореждане с това имущество, се цели защита на взискателя и същинското принудително изпълнение, което удовлетворява вземанията на взискателя чрез осребряване имуществото на длъжника, е ключът към разграничаването на двуседмичния срок за доброволно изпълнение, даван с ПДИ и другите фази на принудително изпълнение в изпълнителния процес.
Използвани материали:
1. Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. С.: Сиела, 2012.
2. Решение № 16294 от 13.08.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 6854/2013 г.
септември 2014 г., гр. София
Автор: Яна Добрева
До изпълнителен процес се стига, когато длъжникът не изпълни дължимата престация и за последното има влязло в сила съдебно решение или е издаден друг акт, подлежащ на изпълнение, например изпълнителен лист, като успешен резултат от водено заповедно производство. По молба на кредиторът, който в изпълнителния процес придобива качеството на взискател се образува изпълнително дело. Към молбата си взискателят прилага изпълнителния титул, както и посочва желаните способи за извършване на изпълнението, като може да овласти и частния съдебен изпълнител по силата на чл. 18 ЗЧСИ да определи начина на изпълнение. Тази възможност е предвидена само за частните съдебни изпълнители, което от своя страна е неоправдано законодателно решение.
След като провери редовността на молбата съдебният изпълнител образува изпълнително дело срещу надлежния длъжник. Уведомяването на длъжника за образуваното срещу него изпълнително дело става с Покана за доброволно изпълнение (ПДИ), като с последната се дава двуседмичен срок за доброволно изпълнение, с изключение на хипотезата, в която заповед за изпълнение е била връчена на длъжника в заповедното производство (арг. от чл. 428, ал. 1 от ГПК). В този случай нов срок за доброволно изпълнение не се дава, тъй като се счита, че длъжникът вече е имал възможност да изпълни доброволно своето задължение, но не е сторил последното.
Обект на разглеждана проблематика в настоящият труд е същината на срока за доброволно изпълнение и действията, които съдебният изпълнител може да извършва законно в посочения период от време. За прецизността на разглеждания проблем е необходимо да бъде направена диференциация между същинско принудително изпълнение и несъщинско принудително изпълнение. Дефинирането и разграничението на горното е ключът към разбирането на законността на изпълнителните действия в двуседмичния срок за доброволно изпълнение. Като акцесорни въпроси към горния са от значение още проблемите за началото и краят на посочения срок, а също и способите за защита на засегнатите права на страните в процеса.
В разглеждания срок „трябва да се подчертае обаче, че не могат да се извършват действия на същинско принудително изпълнение”(сталев). За да се разбере възможността за несъщинско принудително изпълнение в двуседмичния срок за доброволно изпълнение, който се дава с ПДИ, е необходимо да се има предвид елементът на изненадата, който е необходима съставка от успешното започване на изпълнение срещу длъжник. Именно необходимостта от изненада е мотивиращ фактор и от ключово значение, за да бъде позволено извършването на действия по несъщинско принудително изпълнение. Извод за горното правим от правната възможност, която предоставя закона в разпоредбата на чл. 428, ал. 2, изр. 2 от ГПК, а именно, че в ПДИ се съобщават наложените запори и възбрани. Тези изпълнителни действия по своята съшност са несъщински принудителни действия в този етап на изпълнителния процес.
Необходимо е да бъдат разграничение същинското и несъщинско принудително изпълнение. Последното е характерно най-вече за периода за доброволно изпълнение, който се дава с ПДИ. Несъщинско принудително изпълнение е това, при което съдебният изпълнител извършва легитимно изпълнителни действия, с които цели запазване на имуществото на длъжника в патримониума на последния, без да го отделя от него, но като препятства възможността на длъжника да се разпореди с цитираното имущество с цел обезпечаване на предстоящото принудително изпълнение. Като пример могат да бъдат дадени налаганите запори и възбрани.
Обратно, същинското принудително изпълнение е такова, при което имуществото на длъжника бива принудително отделено от патримониума на последния, за да се удовлетвори вземането на взискателя, чрез извършване на принудителни действия, годни да удовлетворят кредитора, напр. изкарване на публична продан на имущество, превеждане на суми от запорирани сметки на длъжника по сметката на взискателя.
Връчването на ПДИ се извършва по правилата, предвидени в чл. 37 и сл. от ГПК, както е уредено връчването на призовки и съобщения. Двуседмичният срок за доброволно изпълнение започва да тече от връчването на ПДИ, като този срок „не може да бъде продължаван от съдебния изпълнител” и „преди той да изтече, съдебният изпълнител не може да пристъпи към действия на принудително изпълнение” (сталев). Имат се предвид действия на същинско принудително изпълнение.
Ето защо в срока за доброволно изпълнение съдебният изпълнител може да извършва само действия на несъщинско принудително изпълнение, като последното дори е желателно с оглед обезпечаване интереса на неудовлетворения взискател.
Така при запорът на банкови сметки, трудово възнаграждение или други вземания на длъжника срещу трети лица с налагането на тези несъщински принудителни изпълнителни действия, съдебният изпълнител забранява разпореждането със сумите, които длъжникът има в имуществото си по последните. Посоченото имущество в действителност все още е в патримониума на длъжника, но последният е препятстван да оперира с него. Сумите стоят висящи по сметките на длъжника или ако са преведени по сметка на съдебния изпълнител, но не са послужили все още за удовлетворяване на дълга, който взискателя има да събира.
По аналогичен начин наложените възбрани на недвижими имоти препятстват разпореждането с последните от длъжника, но те все още са част от неговото имущество, като съдебният изпълнител не може да извършва същинско принудително изпълнение по отношение на тях докато тече срокът за доброволно изпълнение. На практика съдебният изпълнител не може да изкара възбранените недвижими имоти на публична продан преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение.
Ако в срокът за доброволно изпълнение длъжникът изпълни и удовлетвори взискателя, както и дължимите такси и разноски, заедно с лихвите, течащи върху главницата, изпълнителното дело следва да бъде прекратено и разбира се, да бъдат вдигнати наложените обезпечителни мерки, които са взети под формата на несъщинско принудително изпълнение. В противен случай, при неизпълнение в цитирания двуседмичен срок, който се дава с ПДИ, несъщинското принудително изпълнение прераства в същинско и съдебният изпълнител е свободен да извършва активни действия по осребряване на имуществото на длъжника за погасяване на изпълнителното дело.
С оглед на горното, правилно и СГС в свое решение е приел, че „Запорът върху вземания е разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване от взискателя, което забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице – да плаща на длъжника. Следователно запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника и насочва третото задължено лице да предаде дължимата престация на съдебния изпълнител, за да може той да удовлетвори с нея взискателя.” - Решение № 16294 от 13.08.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 6854/2013 г.
Отстъпката, която законодателят ни е дал в полза на длъжника с института на двуседмични срок за доброволно изпълнение е прекомерна защита на правоимащите, поради което се оправдава и разрешението на несъщинско принудително изпълнение. В противен случай интересите на взискателите биха били сериозно застрашени и обратното би дало възможност за много злоупотреби от страна на длъжниците, ако можеха да се разпореждат свободно с имуществото си в този двуседмичен срок, без да е дадена възможност за обепечаване на вземанията на кредиторите чрез действия по несъщинско принудително изпълнение.
Именно разграничаването на несъщинско принудително изпълнение – като действие, при което без да бъде изваждано имуществото на длъжника от патримониума му, но със налаганата забрана за разпореждане с това имущество, се цели защита на взискателя и същинското принудително изпълнение, което удовлетворява вземанията на взискателя чрез осребряване имуществото на длъжника, е ключът към разграничаването на двуседмичния срок за доброволно изпълнение, даван с ПДИ и другите фази на принудително изпълнение в изпълнителния процес.
Използвани материали:
1. Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. С.: Сиела, 2012.
2. Решение № 16294 от 13.08.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 6854/2013 г.
септември 2014 г., гр. София
