Напоследък наблюдавам все по-големия стремеж на студентите по право за изява от една страна, и неадекватната реакция на образователните институции от друга, които не създават достатъчно поле за изява на „знаещите и можещите”.
Поради това откривам нова рубрика ”Млади автори” , в която ще публикувам съчиненията на студенти по различни теми в областта на правото.
Всеки студент по право може да изпрати своята разработка на имейл [email protected] Ето и първите предложения:
Поради това откривам нова рубрика ”Млади автори” , в която ще публикувам съчиненията на студенти по различни теми в областта на правото.
Всеки студент по право може да изпрати своята разработка на имейл [email protected] Ето и първите предложения:
Принципът на непосредствена приложимост на Правото на Европейския съюз
автор Николай Павлевчев
СУ “Св. Климент Охридски“
В юридическата практика често възниква основателното негодувание на правните субекти за нарушаване на техни права. В определени случаи тези права произтичат от правото на Европейския съюз. Те обикновено се приемат с акт, който създава задължението за хармонизаия на вътрешното законодатеслтво с актовете на Европейския съюз. Често обаче това задължение се изпълнява със забавяне. В тези случаи е възможно частноправният субект да се обърне директно към правото на Европейския съюз и да изиска компетентният орган да го приложи. Това следва от факта, че по отношение на правото на ЕС действат три принципа-директен ефект, примат и непосредствена приложимост. Последният от тях ще разгледам в настоящата статия.
Съгласно разпоредбите на Договорите и съдебната практика на Съда на Европейските общности със създаването на ЕС се поставя началото на уникална правна система, която притежава собствен понятиен апарат и методи за тълкуване на разпоредбите й, собствени принципи на приложение, сред които принципът на директния ефект, принцип на примата, принцип на непосредствената приложимост. В своето взаимодействие те бележат особеностите на правната система на ЕС, но непосредствено значение за нейното характеризиране има преди всичко принципът на непосредствена приложимост, доколкото без неговото наличие принципите на примат и директен ефект биха били безпредметни и неприложими.
Принципът на непосредствената приложимост е легално понятие.
Чл. 288 ДФЕС гласи, че “Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки”. Посочената нормативна разпоредба е недостатъчна за изясняване на същността на принципа.
Във връзка с неговото тълкуване Съдът на европейските общности се е произнесъл най-напред в делото Costa/ENEL. Съгласно него правото на ЕС представлява система от правила, които се интегрират във вътрешното право на държавите-членки, като националните институции се задължават да ги прилагат. Самоограничавайки своите суверенни права в определени области, държавите създават правен ред, който е задължителен както за тях, така и за техните граждани.”
Предимството на общностното право се потвърждава от член 189, по думите на който регламентите имат „задължителна“ сила и „се прилага[т] пряко във всички държави-членки“. Есенцията на принципа е изведена от Съда по следния начин: „Поради самото си естество тази забрана може да произведе пряко действие в правоотношенията между държавите-членки и правните субекти, които са им подвластни... забрана, която е влязла в сила заедно с Договора в цялата Общност ... съставлява част от правото на тези държави и засяга пряко техните граждани, в чиято полза поражда индивидуални права, които националните юрисдикции трябва да защитават. Посоченото задължение не е обвързано с условия и изпълнението или последиците му не зависят от приемането на каквито и да било актове на държавите или на Комисията. Поради това то е завършено и правно обвързващо и следователно е годно да породи пряко действие в отношенията между държавите-членки и правните субекти, които са им подвластни.” Следователно принципът на непосредствена приложимост се свързва с възможността за пряко приложение на правото на ЕС в държавите членки, без да е налице необходимост от извършването на каквито и да е действия от тях като предварителни задължителни процесулани предпоставки. Тълкуванията на съда по делото Simmenthal внасят допълнително яснота и уточнения към принципа: „прякото прилагане означава, че нормите на общностното право трябва да имат пълно и еднакво действие във всички държави-членки от момента на влизането им в сила и за целия срок на тяхното действие. Тези разпоредби са пряк източник на права и задължения за всички, до които се отнасят, независимо дали това са държави-членки или частноправни субекти, които са страни по правоотношения, регулирани от правото на Общността.” Следователно нормите на ПЕС от влизането им в сила до тяхната отмяна представляват източник на права и задължения не само спрямо държавите, но и техните граждани и юридическите лица, като тяхното действие е еднакво и пълно спрямо всички членове на ЕС.
Последиците от прилагането на принципа на непосредствената приложимост
могат да бъдат изведени от решението по делото Simmenthal. Влизането в сила на отделните разпоредби или на актовете на ЕС „не само правят неприложима по право всяка противоречаща им разпоредба на съществуващото вътрешно право, но доколкото са интегрална част от вътрешния правов ред, приложим на територията на всяка от държавите- членки, и имат предимство пред него, те също така възпират валидното приемане на нови законодателни актове, доколкото последните биха били несъвместими с общностните разпоредби.” От влизането в сила националните нормативни актове не могат да се прилагат при противоречие с акт на ЕС. Нещо повече, началният момент, от който актовете на ЕС пораждат своето действие, се явява пречка за последващото приемане на противоречащи национални нормативни актове.
Във връзка с тези последици се формулират и основните задължения на
националните съдилища. Според Съда „в рамките на своята компетентност всеки вътрешен съд има задължението да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма.” Като изискване за националните юрисдикции се явява даването на гаранция за приложението на правото на ЕС, независимо от наличието на разпоредби от националното законодателство, които им противоречат. Последните следва да бъдат оставени без приложение, без да е необходимо да бъдат отменени по предвидения ред или да бъдат обезсилени от съответната конституционна юрисдикция. „ Националният съд е длъжен да защитава правата, предоставени от разпоредбите на общностния правен ред и не е необходимо този съд да изисква или да изчаква фактическа отмяна от компетентните вътрешни органи на евентуални национални мерки, които могат да възпрепятстват прякото и незабавно прилагане на общностните правни норми”. Правото на ЕС следва да бъде прилагано пряко, като бъде игнорирана всяка пречка от вътрешното законодателство, която осуетява принципа на непосредствена приложимост. Неговото последователно прилагане е основа за прилагането и на другите основни принципи на правото на ЕС, а именно принципите на примат и на директен ефект.