„Вътрешните актове в предприятието като източници на правно регулиране на трудовите правоотношения
Автор Елена Петрова Воденска
Трудовото право е писано право. По правило негови основни източници са нормативни актове. Те се издават по специфичен за различните видове източници ред, установен в Конституцията на Република България (КРБ), Закона за нормативните актове и Кодекса на труда (КТ). Нормативните актове представляват съвкупност от общи правила за поведение, в които е изразена държавната воля или волята на оправомощени от държавата субекти относно необходимото и възможно поведение в трудовите отношения. Източниците на трудовото право имт свое дълбоко юридическо основание в Конституцията. Тя е негов върховен източник, всички останали източници се издават за да уредят, гарантират и защитят труда съгласно чл. 16, КРБ. Основните и определящи облика на източниците в съвременното бългаско трудово право са държавните нормативни актове от най-висок юридически ранг- кодекси и закони. Актовете на Международното трудово право са със значително присъствие сред източниците на трудовото право у нас. Това са международните пактове за правата на човека, конвенциите на МОТ, ЕСХ, правото на Европейския съюз. Динамиката на трудовите правоотношения обуславя и налага издаването на подзаконови нормативни актове и създава многостепенността и многобройността на източниците на трудовото право- от Кодекси до Инструкции. Източниците на ТП се характеризират с богатство и разнообразие- сред тях има както държавни, в които волята на държавата е пряко закрепена (Кодекси, Закони, Наредби ), така и недържавни, които се издават чрез предварителна държавна санкция за създаване на правила за поведение от органи и субекти извън законодателната и изпълнителна власт на държавата. В тези случаи правилата за поведение се изразяват във вътрешни актове на работодателя, на трудовия колектив или нормативни съглашения.
Недържавните източници на ТП са от групата на Вътрешните източници. Те се издават от образувания на гражданското общество- работодатели, общо събрание на работниците и служителите, синдикални и работодателски организации и др. и се утвържадават като перспективни източници в условията на демократично развитие на трудовото право и на пазарната икономика. Те успешно “съжителстват” с държавните източници, служат за техен “социален коректив” и са негова уникална особеност. Тяхното наличие бележи навлизането на гражданското общество в регулирането на трудовите правоотношения. Съществуването на недържавните източници на трудовото право е отдавна безспорно признато както в чуждестранната, така и в българската гражданскоправна, трудовопавна, осигурителноправна литература, както и в общата теория на правото. Те са проява на развитие на правото, което отразява нови обществени условия.
Недържавните източници се приемат от работодателя или други органи в предприятието. Това е и причината често да бъдат наричнани вътрешни източници. Те черпят своята нормативна сила от органа, който ги е приел- те са актове, приемани от определни от закона недържавни органи, по определен в закона ред, с които се установява нормативна уредба на трудовите отношения. Въпросите, по които може да се дава уредба чрез недържавни източници се обособяват в три групи:
1. Въпроси, изрично предвидени от законодателстовото за вътрешно уреждане. Пример за това е чл. 139, КТ.
2. Неуредени в законодателството въпроси. Например във вътрешните правила работодателят може да установи допълнителни плащания за работниците и служителите за определени празници, или други пдобни случаи. Могат да се предвидят допълнители обезщетения при безработица и други.
3. Неуредни от императивни разпоредби на закона въпроси. По силата на чл. 50, ал.2, КТ в колективния трудов договор може да се уреждат всякакви елемени на трудовите правоотношения, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Например, на това основание, може да бъде предвидена по-голяма продължителност на изплащане на обезщетение за оставане без работа след прекратяване на трудовото правоотношение, защото в чл. 222, ал.1, КТ е уреден единствено минималният размер на това обезщетение.
Недържавните източници на трудовото право безспорно имат нормативен характер и това се определя от две техни характеристики:
1. Тези източници установяват задължения за персонално неопределен кръг от субекти. Например, правилникът за вътрешния трудов ред в предприятието се прилага към всеки, които има качеството работник или служител на съответния работодател.
2. Чрез тях се установяват задължения с периодично повтарящо се изпълнение. Например, всеки работник или служител е длъжен да се явява на работа всеки ден в определения, спред правлника за вътрешния трудов ред, за начало на работното време час.
Приложното поле на недържавните източници на трудовото право е ограничено. То се отнася до работодателите и работниците и служителите в съответната производствена единица- правилникът за вътрешния трудов ред се прилага в предприятието на работодателя, който го е издал, отрасловият колективен трудов договор се прилага в отрасъла, в който е сключен и т.н.
Съдържанието на недържавните източници на трудовото право може да включва две групи разпоредби- нормативни и облигационни. Нормативните съдържат общи правила за поведение, насочени към персонално неопределн кръг от субекти и предвидени за многократно, периодично повтарящо се изпълнение. Такива например са разпоредбите относно начлото и края на работното време в предприятието, установени в правилника за вътрешния трудов ред. От друга страна, облигационните разпоредби установяват конкретни права и задължения, които се погасяват с изпълнението им. Например в колективния трудов договор може да бъде установено задължение за работодателя да изгради работнически стол в предприятието. С изграждането на стола това задължение ще се погаси.
Недържавните източници могат да се създават посредством три вида актове:
1. Актове на работодателя. Той може да приема различни актове за уреждане на рзлични въпроси в предприятието. Някои от тях са изрично предвидени в законодателството- правилник за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за работната заплата, правила за безопасността на труда и др., а други се основават на общото правомощие на работодателя да организира трудовия процес. Разпоредбата на чл. 37, КТ, предвижда едно задължение за работодателя. При приемане на вътрешен акт, той е длъжен да поиска мнението на синдикалните организации в предприятието. Работодателят не е длъжен да съобрази решението си с това мнение, но е длъжен да го поиска, да покани синдикалните организации да участват в обсъждането на съответния акт.
2. Нормативни съглашения. Това е колективният трудов договор, който се сключва между синдикалната (профсъюзна) организация и работодателя/работодателска организация. ( Чл. 51 а, КТ). Този договор може да се сключва в предприятие, община, отделен бранш или отрасъл. Съгласно разпредбата на чл. 50, КТ чрез колективния трудов договор може да се уреждат въпроси на трудовите отношения, които не са уредени от повелителните разпоредби на закона, и които установяват по- благоприятно полжение за работниците и служителите, от установеното в държавните източници на трудовото право. Колективният трудов договор има действие спрямо рботниците и служителите, които са членове на синдикалната организация- страна по договора( Чл. 57, ал.1, КТ).
3. Актове на общото събрание на работниците и служителите в предприятието. Тези актове са най-често решения, те имат действие в предприятието. Най-типичен пример за такъв акт е решението за разпределяне на средствата за социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите ( чл. 293, ал.2, КТ).
Източниците на трудовото право са богати и разнообразни. Те са много на брой и многостепенни- с различна юридическа сила. Трудовоправният режим е еднакъв за всички работници и служители, независимо от основанието за възникаване на трудовото правоотношение и формата на собственост върху средствата за производсто, с които се осъществява трудовият процес. Политиката на държавата е единна в закрилата на труда на нейните граждани. Това единство се постига чрез минималните стандарти за закрилата на труда в издаваните нормативни актове. Въпреки това, в определни случаи, спецификата и динамиката на материята, предмет на трудовото право- а именно живият труд, в процеса на неговото осъществяване изискват гъвкавост на уредбата, нейната по-бърза промяна и допълване. Именно поради това би било невъзможно изчерпването на правната уредба с един единствен нормативен акт, а и той не би могъл да отрази и съобрази спецификите за всяко едно предприятие, всеки един конкретен житейски случай. Тук, на помощ идват недържавните източници. Законът е предвидил възможност за работодателя и синдикалните организации да преценят собствените си нужди, спрямо специфичните необходимости, във всеки един отделен производствен процес и да създадт собствени, вътрешни за самите тях нормативни правила. Разбира се, предвид ролята на трудовите правоотношения, тяхното значение за обществото и необходимостта от тяхната защита, възможността за приемане на вътрешни нормативни актове е ограничена, предвидена е при определни хипотези и условия- чрез недържавни източници се приемат единствено правила, които са по- благорпиятни за работника и служителя, от предвидените в законодателството.
Използвана литература:
1. Василев А., В.Мръчков, Кр.Средкова, „Коментар на Кодекса на труда”, единадесето преработено и допълнено издание, 2013 г, “Сиби”
2. Мръчков В., “Трудово право”, 2012 г, “Сиби”
3. Средкова Кр.”Трудово право Обща част”, лекции, 2010 г., Университет “Св. Климент Охридски””
4. Кодекс на труда, Обнародван в ДВ, бр.26 от 1 април 1986 г., с последни промени в сила от 1 януари 2014г.
Автор Елена Петрова Воденска
Трудовото право е писано право. По правило негови основни източници са нормативни актове. Те се издават по специфичен за различните видове източници ред, установен в Конституцията на Република България (КРБ), Закона за нормативните актове и Кодекса на труда (КТ). Нормативните актове представляват съвкупност от общи правила за поведение, в които е изразена държавната воля или волята на оправомощени от държавата субекти относно необходимото и възможно поведение в трудовите отношения. Източниците на трудовото право имт свое дълбоко юридическо основание в Конституцията. Тя е негов върховен източник, всички останали източници се издават за да уредят, гарантират и защитят труда съгласно чл. 16, КРБ. Основните и определящи облика на източниците в съвременното бългаско трудово право са държавните нормативни актове от най-висок юридически ранг- кодекси и закони. Актовете на Международното трудово право са със значително присъствие сред източниците на трудовото право у нас. Това са международните пактове за правата на човека, конвенциите на МОТ, ЕСХ, правото на Европейския съюз. Динамиката на трудовите правоотношения обуславя и налага издаването на подзаконови нормативни актове и създава многостепенността и многобройността на източниците на трудовото право- от Кодекси до Инструкции. Източниците на ТП се характеризират с богатство и разнообразие- сред тях има както държавни, в които волята на държавата е пряко закрепена (Кодекси, Закони, Наредби ), така и недържавни, които се издават чрез предварителна държавна санкция за създаване на правила за поведение от органи и субекти извън законодателната и изпълнителна власт на държавата. В тези случаи правилата за поведение се изразяват във вътрешни актове на работодателя, на трудовия колектив или нормативни съглашения.
Недържавните източници на ТП са от групата на Вътрешните източници. Те се издават от образувания на гражданското общество- работодатели, общо събрание на работниците и служителите, синдикални и работодателски организации и др. и се утвържадават като перспективни източници в условията на демократично развитие на трудовото право и на пазарната икономика. Те успешно “съжителстват” с държавните източници, служат за техен “социален коректив” и са негова уникална особеност. Тяхното наличие бележи навлизането на гражданското общество в регулирането на трудовите правоотношения. Съществуването на недържавните източници на трудовото право е отдавна безспорно признато както в чуждестранната, така и в българската гражданскоправна, трудовопавна, осигурителноправна литература, както и в общата теория на правото. Те са проява на развитие на правото, което отразява нови обществени условия.
Недържавните източници се приемат от работодателя или други органи в предприятието. Това е и причината често да бъдат наричнани вътрешни източници. Те черпят своята нормативна сила от органа, който ги е приел- те са актове, приемани от определни от закона недържавни органи, по определен в закона ред, с които се установява нормативна уредба на трудовите отношения. Въпросите, по които може да се дава уредба чрез недържавни източници се обособяват в три групи:
1. Въпроси, изрично предвидени от законодателстовото за вътрешно уреждане. Пример за това е чл. 139, КТ.
2. Неуредени в законодателството въпроси. Например във вътрешните правила работодателят може да установи допълнителни плащания за работниците и служителите за определени празници, или други пдобни случаи. Могат да се предвидят допълнители обезщетения при безработица и други.
3. Неуредни от императивни разпоредби на закона въпроси. По силата на чл. 50, ал.2, КТ в колективния трудов договор може да се уреждат всякакви елемени на трудовите правоотношения, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Например, на това основание, може да бъде предвидена по-голяма продължителност на изплащане на обезщетение за оставане без работа след прекратяване на трудовото правоотношение, защото в чл. 222, ал.1, КТ е уреден единствено минималният размер на това обезщетение.
Недържавните източници на трудовото право безспорно имат нормативен характер и това се определя от две техни характеристики:
1. Тези източници установяват задължения за персонално неопределен кръг от субекти. Например, правилникът за вътрешния трудов ред в предприятието се прилага към всеки, които има качеството работник или служител на съответния работодател.
2. Чрез тях се установяват задължения с периодично повтарящо се изпълнение. Например, всеки работник или служител е длъжен да се явява на работа всеки ден в определения, спред правлника за вътрешния трудов ред, за начало на работното време час.
Приложното поле на недържавните източници на трудовото право е ограничено. То се отнася до работодателите и работниците и служителите в съответната производствена единица- правилникът за вътрешния трудов ред се прилага в предприятието на работодателя, който го е издал, отрасловият колективен трудов договор се прилага в отрасъла, в който е сключен и т.н.
Съдържанието на недържавните източници на трудовото право може да включва две групи разпоредби- нормативни и облигационни. Нормативните съдържат общи правила за поведение, насочени към персонално неопределн кръг от субекти и предвидени за многократно, периодично повтарящо се изпълнение. Такива например са разпоредбите относно начлото и края на работното време в предприятието, установени в правилника за вътрешния трудов ред. От друга страна, облигационните разпоредби установяват конкретни права и задължения, които се погасяват с изпълнението им. Например в колективния трудов договор може да бъде установено задължение за работодателя да изгради работнически стол в предприятието. С изграждането на стола това задължение ще се погаси.
Недържавните източници могат да се създават посредством три вида актове:
1. Актове на работодателя. Той може да приема различни актове за уреждане на рзлични въпроси в предприятието. Някои от тях са изрично предвидени в законодателството- правилник за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за работната заплата, правила за безопасността на труда и др., а други се основават на общото правомощие на работодателя да организира трудовия процес. Разпоредбата на чл. 37, КТ, предвижда едно задължение за работодателя. При приемане на вътрешен акт, той е длъжен да поиска мнението на синдикалните организации в предприятието. Работодателят не е длъжен да съобрази решението си с това мнение, но е длъжен да го поиска, да покани синдикалните организации да участват в обсъждането на съответния акт.
2. Нормативни съглашения. Това е колективният трудов договор, който се сключва между синдикалната (профсъюзна) организация и работодателя/работодателска организация. ( Чл. 51 а, КТ). Този договор може да се сключва в предприятие, община, отделен бранш или отрасъл. Съгласно разпредбата на чл. 50, КТ чрез колективния трудов договор може да се уреждат въпроси на трудовите отношения, които не са уредени от повелителните разпоредби на закона, и които установяват по- благоприятно полжение за работниците и служителите, от установеното в държавните източници на трудовото право. Колективният трудов договор има действие спрямо рботниците и служителите, които са членове на синдикалната организация- страна по договора( Чл. 57, ал.1, КТ).
3. Актове на общото събрание на работниците и служителите в предприятието. Тези актове са най-често решения, те имат действие в предприятието. Най-типичен пример за такъв акт е решението за разпределяне на средствата за социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите ( чл. 293, ал.2, КТ).
Източниците на трудовото право са богати и разнообразни. Те са много на брой и многостепенни- с различна юридическа сила. Трудовоправният режим е еднакъв за всички работници и служители, независимо от основанието за възникаване на трудовото правоотношение и формата на собственост върху средствата за производсто, с които се осъществява трудовият процес. Политиката на държавата е единна в закрилата на труда на нейните граждани. Това единство се постига чрез минималните стандарти за закрилата на труда в издаваните нормативни актове. Въпреки това, в определни случаи, спецификата и динамиката на материята, предмет на трудовото право- а именно живият труд, в процеса на неговото осъществяване изискват гъвкавост на уредбата, нейната по-бърза промяна и допълване. Именно поради това би било невъзможно изчерпването на правната уредба с един единствен нормативен акт, а и той не би могъл да отрази и съобрази спецификите за всяко едно предприятие, всеки един конкретен житейски случай. Тук, на помощ идват недържавните източници. Законът е предвидил възможност за работодателя и синдикалните организации да преценят собствените си нужди, спрямо специфичните необходимости, във всеки един отделен производствен процес и да създадт собствени, вътрешни за самите тях нормативни правила. Разбира се, предвид ролята на трудовите правоотношения, тяхното значение за обществото и необходимостта от тяхната защита, възможността за приемане на вътрешни нормативни актове е ограничена, предвидена е при определни хипотези и условия- чрез недържавни източници се приемат единствено правила, които са по- благорпиятни за работника и служителя, от предвидените в законодателството.
Използвана литература:
1. Василев А., В.Мръчков, Кр.Средкова, „Коментар на Кодекса на труда”, единадесето преработено и допълнено издание, 2013 г, “Сиби”
2. Мръчков В., “Трудово право”, 2012 г, “Сиби”
3. Средкова Кр.”Трудово право Обща част”, лекции, 2010 г., Университет “Св. Климент Охридски””
4. Кодекс на труда, Обнародван в ДВ, бр.26 от 1 април 1986 г., с последни промени в сила от 1 януари 2014г.
