Aнализ на понятието „общи условия“ по ЗЗД и ТЗ
Автор: Николай Павлевчев
Общите условия (ОУ) са широко разпространени в търговската практика. Основната уредба се съдържа в Закона за задълженията и договорите и Търговския закон. Специална уредба има в Кодекса за застраховането, в Закона за кредитните институции, Закона за енергетиката, Закона за защита на потребителите и др. Налице е богата съдебна практика и обширно теоретично изследване.
В правната литература съществуват различни становища относно правната характеристика на общите условия. Според по-изолирано становище общите условия са подзаконов нормативен акт. Преобладаващо се приема, че те са абстрактно формулирани клаузи, изразяващи типичното по отношение на определен вид търговска сделка. Те се формулират от лицето, което предоставя съответен вид стока, респективно услуга. Приема се, че по принцип ОУ имат по-голямо приложение между търговци и нетърговци. Чрез ОУ-я могат да бъдат формулирани всички правни положения и отношения по конкретна сделка; могат да бъдат формулирани и само отделни уговорки, свързани с местоизпълнение или с подсъдност на бъдещи спорове[1]. Сделките при ОУ трябва да се различават от хипотезите, при които законодателят в правни норми определя съдържанието на конкретна сделка, като се предвижда, че липсата на съответен реквизит води до недействителност на сделката (напр. при менителница, запис на заповед, чек – се казва какво трябва да е съдържанието). При сделките при ОУ законодателят в определени хипотези ограничава свободата на договаряне, като в тази насока има две ограничения – 1) когато съществува законово задължение за сключване на съответен договор при общи условия. Напр. задължителните застраховки – по отношение на определени категории правни субекти – застрахователите, които са предлагат такива, не могат да откажат сключването на такъв договор). 2) Свободният избор на контрахент по договора – напр. ЗЕнергетиката – по принцип потребител на топлоенергия следва да сключи договора – 2/3 от собствениците, за останалата 1/3 няма свобода.
Преди всичко, кога човек се сблъсква с общи условия? Отговорът на този въпрос е елементарен –когато се сключва договор. Например, нуждая се от интернет. Избирам си интернет доставчик и сключвам с него договор за услуга. Но това не означава, че винаги, когато сключвам договор, има общи условия. Когато се споразумея със съседа си да ми прехвърли колата си, не съм обвързан от общи условия. Това е така, защото съседът ми не си е създал общи условия, а и не се нуждае от тях.
За да бъде някой обвързан от общите условия, е необходимо насрещната му страна да е създала общи условия. За да е създала общи условия, тя трябва да е почувствала необходимост от това. Необходимостта произтича от сключването на множество еднотипни договори при масово предоставяне на услуги. Общи условия създават обикновено търговците.
Общите условия представляват част от съдържанието на договора. Всичко, което е записано в тях, обвързва, както ако беше написано в договора. Разликата е, че това е универсално съдържание и се прилага към всички, които са сключили договор с този търговец. Той има интерес от общите условия първо, защото не трябва да възпроизвежда съдържанието на общите условия във всеки договор. Така ще си спести време и хартия. Второ, защото по този начин той отнапред установява съдържанието на договорите и така отделните клаузи не подлежат на договаряне. По този начин отново се пести време и не се спъва търговската дейност. Обикновено, ако получаващия непаричната престация не е съгласен с нещо в общите условия, въобще не сключва договор. От това произтича и негативния аспект на общите условия. Те са основно средство за създаване на неравноправност между търговеца и мен.
За да бъде субектът обвързан от общите условия не е достатъчно простото им установяване от другата страна. Необходимо е писмено приемане. (чл. 16, ал. 1 ЗЗД и чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ) В противен случай приемането е недействително, което означава, че няма да е обвързано от съответните общи условия и няма никакво значение какво е записано в тях. Обикновено писменото потвърждаване е интегрирано в самия договор, където е записано нещо от сорта: “Прочетох общите условия и съм съгласен с тях”. Когато подписващият също е търговец и сключва търговска сделка с друг търговец, който работи при общи условия, последните стават задължителни за първия, ако ги е знаел (това е така когато например и преди съм сключвал сделки при общи условия с това лице и знам, че то е установило такива) или е трябвало да ги знам (не съм положил необходимото усилие да се запозная с тях) и незабавно не съм възразил срещу тях. (чл. 298, ал. 1, т.2 ТЗ) Оспорването може да бъде и устно. Това изключение е предвидено с оглед по-голямата бързина на търговските отношения. Друго изключение е, че когато съгласно Търговския закон за дадена търговска сделка не е задължително тя да се сключи в писмена форма, не е необходимо писмено приемане на общите условия (чл. 298, ал. 2 ТЗ).
Установяването на общи условия не означава, че не може да се уговори нещо, което да се различава от тях. В този случай уговорката в отклонение от общите условия ще има сила и ще се прилага вместо тези уговорки от общите условия, които й противоречат.(чл. 16, ал. 2 ЗЗД и чл. 298, ал. 3 ТЗ)
Когато е сключен договор с продължително изпълнение, например договор за предоставяне на интернет, и докато договорът е в сила, интернет доставчикът измени общите условия, изменението има сила за другата страна само ако й е било съобщено и тя не е заявила в дадения й писмено срок, че отхвърля изменението. (чл. 16, ал. 3 ЗЗД).
[1]В литературата се приема че е налице разграничение между договори при общи условия и т.нар. типови договори. При типовия договор следва да бъде цялостно определено съдържанието на определената сделка. Няма типов договор, ако са определени само определени клаузи на договора. Но това е пресилена разлика.
